Здравейте приятели.
Моята история, която искам да споделя с вас се случи преди две години.... Бях на 18, когато една вечер след дискотека ме изнасилиха, прибирахме се с най-добрата ми приятелка и за по пряко минахме през едно даскало (често минавахме от там)...там ни задърпаха две момчета в началото си помислих, че са пийнали повечко, ама...не бяха. Единият сграбчи мен, а по грамадният приятелката ми и ни задърпаха , само след няколко секунди вече не виждах никъде Стела(приятелката ми).
Изнасили ме боклука, като ме предупреди да не викам, след като свърши ме заплаши да не казвам на никого за случилото се защото щяло да ми се случи нещо по лошо, и си тръгна, даже и не бягаше вървеше като че ли не се беше случило нищо... Останах на място няколко минутки след като изпитах страшен страх скочих и хукнах към изхода на даскалото.
Пред блока ми пред входа където живеех беше седнала Стела не плачеше за разлика от мен, бях доста уплашена мога да кажа, че все още не осъзнала какво се случи. Стела не я беше изнасилил никой, нито аз и казах, че ония ме изнасили, тя ми повярва. За моя най-голяма изненада даже тоя дето е била приятелката ми му е дала телефона си и беше много доволна, че се е запознала с такъв "пич" както тя го нарече. Две седмици не ходих на дискотека, ама нямаше как рано или късно трябваше да се взема в ръце и да продължа, така и направих.
Е от тогава не съм минавала през даскалото вечер, страхът ми е голям ама всички ми казват, че съм силен човек и с тази случка и аз се уверих в това. За жалост историята ми не свършва до тук. Два месеца по късно разбрах, че чакам бебе. Тогава нямаше на къде,сама нямаше да мога да се справя, споделих всичко с Стела. Разговарях с родителите си, казах им че съм бременна и не знам какво да правя, тъй като бащата не ще бебето. Баща ми забрани аборт и каза твърдо, че иска да разговаря с родителите на въпросния баща. Въртях сучех цял месец докато излезе цялата истина и пред тях, и решихме всички заедно, че като се роди детето ще го дадем в дом за сирачета. По цели нощи сам ревала, от една страна исках бебето от друга не го исках, от трета не можех.... имах проблеми в износването и ме вкараха в болницата в седмия месец, лежах два дена на легло след което родих момиченце. След раждането ме върнаха в леглото ми, казаха ми че детето ми не е добре и че може да почини, и че е момиченце.
Беше два вечерта жените около мен спяха, не можех да заспа мислих непрекъснато бебето и все гледах към вратата дали влиза някоя сестра. Но точно тази вечер няколко мин. след раждането реших, че ако ми донесат момиченцето живо и здраво ще си го задържа все пак то си е мое и никой нямаше право над неговата съдба, аз бях тази която казваше последната дума...е не беше точно така:)))
В осем сутринта ми заявиха че бебето е добре. Когато дойдоха родителите ми им заявих, че не си давам бебето на никoй. Не смееха да ми кажат нищо в болницата, но след като си тръгнаха баща ми ми се обади по телефона и излишно ме предупреди, че ако оставя детето да не стъпвам в къщата МУ...
В крайна сметка аз победих :) е вярно живях цели три месеца в дома на Стела (приятелката ми) докато най накрая баща ми дойде и ме взе...сега той и Катя(дъщеря ми) са неразделни, а моето момиченце е смисъла на животът ми, мисля че ако я бях дала щях да съжалявам за цял живот.
Чувала сам жени, които съжаляват че са направили аборт или са дали бебето и след това години наред се тормозят може би и цял живот за това, ама до сега не знам жена, която да съжалява за извънбрачното си дете или дете от изнасилване както в моя случай, е аз не съжалявам напротив мисля, че съм най щастливото момиче и майка на този свят...