Здравейте надявам се моята история да не е като ваша, защото тогава вие сигурно много сте изстрадали.
Преди близо пет години срещнах мъжа на живота си. По това време бях свободна 21 годишно момиче което мислеше само за гаджета и купони и дума не можеше да става за брак, но сляпата неделя дойде и се омъжих за мъж който обожавам. Така живота си течеше бяхме щастливи, но аз не можех да забременея, а толкова силно го искахме, че бяхме загърбели всичките си проблеми и мислехме само за това. Почнахме да ходим на доктори да си правим изследвания, тестове, лекарства, боже на никои не го пожелавам истински кошмар, трябваше да си лягаме в точно определени дни, да си слагам възглавница под дупето и т.н и това направи секса ни скучен по задължение. Но мен ме крепеше мисълта, че като си имаме едно сладко, малко бебенце нещата ще се оправят, но уви това не се случи вече пета година, ние сме бездетно семейство.
Много ми е трудно да говоря за това, но за съжаление за мен и мажа ми остават само два пътя инвитро(след лечения операции и консултация от доктор) и осиновяване.
Изпитвам страх, какво да правя, психически не се чувствам добре, вече сам изморена, с мъжа ми се отчуждихме, вече дори не пробваме да правим секс, един два пъти на месец. Направо не ми се живее, толкова сам отчаяна, неизвестността ще имаме или не ме убива, всеки изминал ден. Голямата ни надежда беше в инвитрото, но като разбрахме с какви средства трябва да разполагаме вече тотално се отчаяхме, вече не знам от къде да черпя сили.
Как млада жена като мен да живее с мисълта, че никога няма да изпита тръпката да бъде МАЙКА!