Истински истории
Rozali.com » Истински истории » Бременност
Любов или егоизъм?
От: Tenar, 29.06.2005
Ето и моята история накратко.
С приятеля ми живеем на семейни начала от 9 месеца.Сега той замина за сезона на работа във Варна, а аз останах в София. Случи се така, че забременях преди да замине, но се разбра след като беше там вече. Споделих с него, първо се зарадва много, беше щастлив и горд...но не за дълго.
Преди много искаше да имаме деца и все се оглеждаше когато се разхождахме по улиците и обясняваше колко би бил щастлив ако бъде татко... Не сме се пазили с него и ето, че и при нас се случи... Дотук с романтичните излияния.
Сега приятелят ми е на мнение, че ни е рано още, че не е готов и че ще си объркаме живота сега. На него хич не му е рано на 33 години е, а аз съм на 22. Каза ми, че и за двамата било по-добре да имаме детенце след 1, 2 години.
Сега трябва да направя аборт...тежко и болно ми е, защото ако ги нямаше тези приказки по-рано за бебе и за щастието от това щеше да ми е по-леко. Разбирам, че е уплашен, но да направиш дете и да не искаш да поемеш отговорност след това и си на тия години говорят много за самия човек... Всичките приказки за любов и че съм смисъла на живота му са празни безсмислени словоизлияния...
Каза ми по телефона, да не се озлобявам срещу него и ако наистина се обичаме ще го преживеем. Аз не съм сигурна за себе си...разочарована съм и не искам да го виждам повече... Не съм му го казала още. Ако имах финансовата възможност бих си гледала сама детето, но нямам такава, а нямам и родители зад гърба си на които мога да разчитам и му казах, че без него не бих се справила. Сега работата му е важна и го разбирам...каза че не е готов да се лишава сега заради дете...иска да постигне нещо в кариерата си.
Юли месец ще замина при него и ще си намеря работа, а есента смятам да се разделим. Има обстоятелства заради, които не мога да остана в София лятото и ме е яд заради това..Отвратена съм от неговия егоизъм, преди малко ми се обади и каза че и той страда заедно с мен, но не му вярвам...
Толкова гадно се чувствам и някак предадена от него.
Малко ме е страх от самия аборт, дано не ме повредят, макар че сега техниката е много добра!
Знам, че никога няма да забравя какво се е случило...
Как да го преодолея?
С приятеля ми живеем на семейни начала от 9 месеца.Сега той замина за сезона на работа във Варна, а аз останах в София. Случи се така, че забременях преди да замине, но се разбра след като беше там вече. Споделих с него, първо се зарадва много, беше щастлив и горд...но не за дълго.
Преди много искаше да имаме деца и все се оглеждаше когато се разхождахме по улиците и обясняваше колко би бил щастлив ако бъде татко... Не сме се пазили с него и ето, че и при нас се случи... Дотук с романтичните излияния.
Сега приятелят ми е на мнение, че ни е рано още, че не е готов и че ще си объркаме живота сега. На него хич не му е рано на 33 години е, а аз съм на 22. Каза ми, че и за двамата било по-добре да имаме детенце след 1, 2 години.
Сега трябва да направя аборт...тежко и болно ми е, защото ако ги нямаше тези приказки по-рано за бебе и за щастието от това щеше да ми е по-леко. Разбирам, че е уплашен, но да направиш дете и да не искаш да поемеш отговорност след това и си на тия години говорят много за самия човек... Всичките приказки за любов и че съм смисъла на живота му са празни безсмислени словоизлияния...
Каза ми по телефона, да не се озлобявам срещу него и ако наистина се обичаме ще го преживеем. Аз не съм сигурна за себе си...разочарована съм и не искам да го виждам повече... Не съм му го казала още. Ако имах финансовата възможност бих си гледала сама детето, но нямам такава, а нямам и родители зад гърба си на които мога да разчитам и му казах, че без него не бих се справила. Сега работата му е важна и го разбирам...каза че не е готов да се лишава сега заради дете...иска да постигне нещо в кариерата си.
Юли месец ще замина при него и ще си намеря работа, а есента смятам да се разделим. Има обстоятелства заради, които не мога да остана в София лятото и ме е яд заради това..Отвратена съм от неговия егоизъм, преди малко ми се обади и каза че и той страда заедно с мен, но не му вярвам...
Толкова гадно се чувствам и някак предадена от него.
Малко ме е страх от самия аборт, дано не ме повредят, макар че сега техниката е много добра!
Знам, че никога няма да забравя какво се е случило...
Как да го преодолея?
