Здравейте мили приятели.
Най-накрая не издържах И реших да споделя това, което ме мъчи. Не обичам да хленча, но не може винаги да си силен. Ето я моята история.
Имам приятел от 2,2г. И между нас има изпепеляваща любов. Но май това само не е достатъчно. всичко се промени, когато един ден разбрах, че………сам бременна. И двамата не бяхме готови за дете, а И лекари ме бяха посъветвали да го махна, защото бях вземала хормонални лекарства. В деня на аборта той беше с мен, но след това той се промени.
Всичко се върна по старому за него, а аз имах нужда да говорим за преживяното, имах нужда да му кажа как се чувствах. И какво изпитвах, защото страшно ме болеше, че съм направила аборт. Той се дразнеше от това. И ми казваше,че само хленча. И иска да го забрави.
Промени се като човек, не получавах никакво внимание(при все,че се виждахме всеки ден), нито една мила дума. И само скандали за най-дребното (даже за закъснение от 5мин). Просто търсеше причина да ме огорчи. Няколко пъти говорих сериозно с него И му казах,! че сте го напусна заради държанието му, че се чувствам неразбрана И неоценена. И той ми се кълнеше и молеше за прошка.
Аз проявих търпение с него, не той с мен въпреки,че последиците останаха за мен, И все пак промяна няма., това не е онзи мил мъж, който ме боготвореше.
Знам, че ме обича и не ми изневерява, секса върви, но май- само това. Благодаря за разбирането И чакам съвети с нетърпение!!!