Вечер заспивам с твърдото решение,че ще го махна,а на сутринта решавам,че ще го родя.

На 36г.съм със 16г.син,разведена с тригодишен брачен живот.

Живея от 10г.с друг мъж. Обича синът ми и мен разбираме се.

Майка ми го мрази,но защо,не знам,а и тя също не знае. Може би защото сме щастливи. Сега съм бременна и не знам какво да правя.

През всичките години ми прави мръсотии- искаше да ми отнеме детето, заговорничеше с бившия ми да ме изкара "морално пропаднал", тормоз и накрая успя да привлече синът ми с пари и безконтролен живот.

Обичам го много,не му влияя и не му се налагам,но ме боли.

Искам това дете защото него ще го мразят,но ще бъде само наше, но изтръпвам пред неизвестното.

Какъв ли тормоз ще ми наложи сега. Мъжът ми не ми се налага защото помни през какво минах. Но искам да родя и не искам.

Какво да реша?