И тази вечер прочетох всички нови истории - отново се сетих за моята. Реших да я споделя - не знам дали защото се гордея, че издържах или защото ми е мъчно, че живота ми не потръгна по-гладко.

Омъжих се преди 7 г. - млада, надъхана за живот и изпълнена с щастие и енергия.

И какво по-хубаво? - бременна.

Новината, че плода е спрял да се развива ме смаза. Загубих бебето. После още едно, после трето. А всички лекари ме уверяваха, че причина няма - всичко е нормално - и с мен и със съпруга ми.

Аз обаче не вярвах и не спрях да търся причината. От усмихнато и забавно младо момиче се превърнах в замислена и тъжна жена, която преглъща всяка нова загуба и се къпе в сълзи щом остане сама.

И така 4 кошмарни години по-късно разбрах истината - диагноза "двурога матка". "Трябва да се оперира, това е единственият ти шанс", ми каза д-р Мазнейкова и ме изпълни с най-силната жажда за живот. Месец по-късно вече бях на операционната.

Не мина без усложнения, но на ръба на живота и смъртта, тогава когато наистина не знаех дали ще живея, знаете ли какво си помислих? - че не съжалявам.

Знаех, че съм направила това което трябва, за да даря нов живот, макар и да загубя своя. Затова и се съгласих на нова операция - за отстраняване на сраствания.

И така дойде следващата бременност. Мислех си, че става въпрос за зла шега - докато сърцето ми трептеше, защото най-накрая щях да имам дете, ми се спука киста на яйчника. И пак - упойки, операция и ...аборт.

Животът е коварен, но аз знам, че трябва да се боря. Нали Господ ни изпраща трудности, които трябва да преодолеем. И само тогава можем да оценим това което имаме - а аз имам едно прекрасно, усмихнато и палаво момиченце.

Родих го преди година и два месеца. Отново ненадейно - два месеца по-рано от термина, но затова пък със същата жажда за живот като мен.

Бременността ми беше тежка, но най-тежко беше, че дъщеря ми остана разделена от мен цели два месеца, а я видях за пърли път 11 дни след раждането, защото бяхме в различни болници и различни градове.

Животът ми вече има смисъл - щастлива съм и дори си мисля, че мога пак да премина през ада, за да имам още едно бебе.

Е, това е моята история. Не се отказвайте от нищо, за което смятате, че трябва да се борите.

И дори да паднете, станете, поотупайте се и продължете.

Направете всичко, което трябва и искате да направите.

Само така можете да имате това, което заслужавате.