Омъжих се през месец март тази година на 31г и веднага започнахме да работим по въпроса за дете-разбираемо е на тази възраст и при взаимно желание.

И за двама ни това е първи брак ,но продължителното следване на две специалности от моя страна, за да имам някаква временна и несигурна работа и неговото специализиране и последвала работа в чужбина са причината двамата всеки по свой път да реши, че рано няма да се жени-познаваме се от около година, но един месец след като станахме гаджета решихме да се оженим.

Изтекоха три месеца, през които непрестанно правихме любов, следвахме и тестовете за овулация и на мен винаги ми идваше...разочарованието беше голямо-винаги си въобразявах,че имам симптоми на бременност.

Междувременно станах на 32. На всичкото отгоре от една "народна" рецепта за улесняване на зачеването получих алергия, много се изплаших и, вследствие на това и на стреса от промените, свързани с бързото организиране на брака, съжителството със старомодна свекърва, нервите свързани с учителската професия, загубата на работата ми, получих атака на паническо разстройство.

Тъй като не се бе случвало преди, ми предписаха по-слаб транквилант-атаракс. Трябва да го пия 1 месец през който изрично трябва да се пазим от бременност. Пак отлагане на мечтите ни...

Когато бях на 28 забременях от първото "непазене", а сега е толкова трудно...

Знам, че всички ще ме осъдите, но "бащата" беше женен и трябваше да направя аборт. Това стана като оставих на него да ме "пази".

Знаех,че сме заедно само за мимолетно удоволствие и не бях ангажирана. Но усещанията през няколкото кратки седмици на бременност преди аборта бяха невероятни и копнея да си ги върна...странното е,че при "незаконни" обстоятелства става толкова лесно(имам такива познати,някои от които са си родили децата),а когато е регламентирано възникват други усложнения.

Съпругът ми е много толерантен към лечението ми,не се оплаква от това че временно трябва да ме издържа,всячески гледа да ме разнообразява,но аз имам чувството,че съм безполезна за близките си,а дори и обикновената домакинска работа ми изглежда сега монотонно задължение.

Летните месеци изглеждат безкрайни,а навсякъде,където търсех временна работа не се получаваше...

Бихте ли ме посъветвали колко време след спирането на атаракса мога да подновя опитите за бременност-дали при него има натрупване в организма?

А аз бих посъветвала всички с хармонична връзка да не отлагат момента, в който почувстват желание за дете...

Благодаря ви за вниманието!