Моята история не е по различна от тази на изоставените майки.Запознахме се с мъжът ми преди 2 гд.бяхме колеги в една и съща компания. Живота си ни беше един нормален статически,до в момента в който не разбрах, че съм бременна и се оженихме за 3дни.

Родителите ми са консервативни и с много стари разбирания, поради което не приеха брака ми с мъж от друга нация и вяра. Реших, че трябва да живея при семейството на мъжът ми, докато детето се роди и поотрасне, и после пак заминем за чужбина.

След един семеен скандал бях изхвърлена на улицата от мъжът ми без дрехи и пари. Трябваше да се прибера при родителите, след двумесечен съвместен брачен живот.

Бременна съм в 7-ми месец и родилите ми заявиха, че се срамуват от мен пред комшиите и трябва да махна детето.Заявих, че не искам да махам детето и е въпрос на 6-7 месеца време да родя и да се съвзема, и да започна наново някъде работа да се издържаме. Положението ми е много тежко, на никой не пожелавам да е така дори на най-големия си враг.

Не зная какво да права,не зная къде да отида,защото очаквам скоро родителите ми да ме изгонят заради срама, който им причинявам. Никога не съм получавала разбиране от тях, само упреци и обиди. Мисля че няма да мога да издържа на психическия тормоз, който ми налагат всеки ден.

А бях хубава, когато им помагах финансово с години наред, а сега е въпрос поне на половин година разбиране и подкрепа от тяхна страна.

Никой не би взел бременна жена на работа в малък провинциален град.

Дано някой поне от вас ме разбере как се чувствам и какво изтърпявам заради това че нямам собствени средства докато си стъпя на краката.

БЛАГОДАРЯ ВИ!