Здравейте !

Дали има някоя друга жена в подобна ситуация, как се справяте Вие?

Омъжена съм от 10 години и се обичаме със съпруга ми, здрави сме, работим и т.н., но въпреки терапиите нямаме дете.

Обиколих добрите специалисти, причината е "неясна", т.е. няма видна такава.

Знаете колко е изтощително във всяко отношение. Често си казвам "може така да ми е било писано"и "колко всички около мен се оплакват от децата си" и се опитвам да не се огорчавам от живота, но понякога не ми се отдава...

Мъжът ми има голям син от студентски брак и въпреки подкрепата си към моите терзания това просто не му е приоритет.

Обсъждахме осиновяване , но всичко изглежда толкова размито във времето и несигурно, че съм на път да капитулирам и все повече се затварям в себе си...

Глезотии ли са това, как да се справя със себе си?

Дайте съвет, благодаря ви предварително.