Здравейте,

Дълго се чудих дали да пиша, но явно доста съм се отчаяла вече.
Какво ми има, защо съм толкова объркана и несигурна?! Ето и за какво става въпрос.

С приятеля ми сме заедно от няколко години и той наистина ме обича, виждам, че е отговорен, грижовен. Е, не е идеален, въпреки, че ако продължа с описанието ще излезе така, но няма идеални хора.аз също го обичам. На 22години съм, а той е на 29. Отдавна му личи, че е готов за дете и го иска, но аз не се чувствах така. Просто има някакво колебание в мен и той винаги се е съгласявал с мен, че ще изчака- да завърша, да реша, че съм готова....

Обаче..... Преди няколко дни разбрах, че съм бременна и първата ми мисъл беше, че ще го махна. Защото мисля, че не съм готова. Но той когато разбра толкова грейна, иска го с цялата си душа и знам, че ще бъде до мен и ще бъде отговорен баща.

Когато му казах за решението си реагира прекалено крайно според мен и каза, че ако го махна, това ще е краят и на връзката ни, защото отразявало истинските ми чуства към него... А съм му казвала, че наистина виждам живота си с него и съм си мислила за деца и брак и т.н. Но просто в един по- късен момент.

Не знам какво да правя, кое е грешното- да махна това бебе или да го оставя въпреки несигурността си, че го искам?!

Какво ми има?!!! Имам до себе си мъж, който ме обича и когото аз обичам. Заедно сме от доста време, живеем заедно. Защо не мога да реша?! Какъв ми е проблема в главата?! Толкова ли е ужасно това, което си мисля?!

От няколко дни мисля върху това, не стигам до никакво решение и просто си рева като най- голямата идиотка( което не е типично за мен). Струва ли си да оставя бебето, за да не го загубя него?!

Или никой не може да ми отговори на този въпрос вместо мен...