Здравейте веднъж вече писах, но незнам защо не публикувахте историята ми. Но аз все още не мога да се справя затова ви пиша пак.

В моята история вината си нося само аз -до скоро имах 6 годишна връзка с един човек, но него постоянно го нямаше - лятото работеше като барман по морето, а зимата понякога ходеше и в чужбина.

Аз все стоях и го чаках, говорех за семейство, деца, но на него все не му се чуваше за това.

Това лято срещнах един човек, който бе безкрайно мил с мен и ме разбираше бе до мен в нощите в които иначе бях сама аз бях толкова отчаяна,  че без много да мисля след кратко време се изнесох при него.

Стария ми приятел се побърка заряза всичко плака, моли се, предложи ми брак, а аз бях решила, че достатъчно съм го чакала и сега трябва да пробвам да бъда щастлива.

Да ама не - оказа се че не мога да живея без него че съм го обичала ама съм била отчаяна.

Липсва ми непрестанно и болезнено почти бях решила да се върна когато разбрах, че съм бременна и живота ми вече е истински ад.

Около 10 пъти поне тръгвах към болницата да махна детето и се връщах, та аз цял живот съм мечтала за дете, но то ме отделя от човека когото обичам. Имам чувството че полудявам незная как да постъпя - човекът от когото чакам дете е много мил с мен и иска детето но при него аз се задушавам, не го обичам само старият ми приятел е в главата ми, имам нужда от него не мога да дишам без него не искам това дете, но винаги съм мечтала за дете ами ако от аборта има последствия.

Полудявам не знам колко ще издържа.

Помогнете ми моля ви!!!