Моята история е следната... В момента съм на 18 години.. Приятелят ми е на 21 ... Има добра работа (немного хубава, но доходна).. От 1 и половина имаме връзка, която е изтърпяла много падежи.. Много интриги и все пак сме заедно и на пук на всички се обичаме... То не бяха клюки по мой или негов адрес, то бе бяха мними "изневери" от моя страна...

Имаше много хора в началото които искаха да ни разделят, защото според разбиранията им "аз не сам за него".Може би много хора знаят какво съм изпитала в такива моменти и знаят какво е чувството постоянно някой да ти пречи да си щастлив.. Нямам от какво да се оплача - мил, грижовен, отговорен, много тих човек и много обичлив... Та и както и да е много се задълбочих...

Работата е следната .. Точно на 8 април тази година разбрах че съм бременна от него... (няма от кои друг да е понеже нямам сексуални контакти с други мъже)... Естествено казах на приятелят ми.. От начало се зарадва много че ще имаме дете и че това било нещо което е чакал от мен още в самото начало... Прекрасно е чувството не мога да се оплача ...

Понякога получавам болки но само това.. и леко гадене разбира се... Бях върла пушачка .. не мога да запаля дори една цигара..

А всъщност същинския проблем е следният ... ИСКАМ ТОВА ДЕТЕ... ИСКАН ГО... Но просто не намирам начин как ще се оправя ... 11 клас съм... Млада съм... Неопитна... Не твърдя че съм голяма "разбирателка" ... Той ми предлага да го задържим... да се оженим... да ме издържа... но мисля че не съм готова за това...

Страшно ми става като си помисля за аборт.. а още по страшно когато си мисля за бъдещето... Имам големи планове за работа и обучение в чужбина което мога да си позволя.. т.е. провалям си живота..

Мъчно ми става като си помисля,че първото ми дете от човека който обичам страшно много няма да го има.. В момента плача и незная как да постъпя ...Едни ме питат какво ще правиш...други ми казват Честито...

Незнам как да постъпя моля за съвет... Мислех днес да правя аборт ... отидох сутринта в частна клиника..но не ми достигна кураж.. колената ми омекнаха и се върнах.. КАЖЕТЕ ми мили дами как да постъпя нямам много опит в живота.. Моля за мнения..

Приемам критиката, защото това е много безотговорно от моя страна... Да допусна такова нещо!! :( :( Как ще ме посъветвате да го оставя или да абортирам.. ;(