Здравейте на всички много ми е приятно че съм тук с вас и мога да споделя моята история Аз съм момиче на 31г имам син на 7г и чакам
дъщеричка В момента съм в шести месец

С мъжът ми с който нямаме брак имаме сериозни проблеми от началото на връзката ни която продължава вече тринадесет години. Въпреки всичките ни проблеми и неразбирателства решихме да си имаме детенце и така преди седем години се роди синът ми. Отгледах го почти сама с помощта на майка ми и баща ми предимно.

От мъжът ми не можех да очаквам никаква подкрепа той си имаше неговия си живот и си го живееше както му харесва на него. По онова време си казвах нищо той не е узрял още има време ще се промени но уви това време не идваше.

След една дълга и болезнена раздяла помежду ни някак си осъзнахме колко много сме зависими един от друг и така в един прекрасен ден той дойде да живее при нас. Мислех си ето оправдаха се очакванията ми, но не съвсем в началото на годината след дълги разговори и добро обмисляне на положението много щастливи и двамата решихме да си направим второ детенце.

Както го решихме така и стана.  Месец по късно вече бях бременна и като чели всичко се обърна нагоре с краката.

Мъжът ми започна отново да се налива с алкохол изобщо не ме щади, а постоянно ми причинява емоционални страдания. Провеждаме разговори през 3-4 дни но ефекта е подобрение за 2 дни и пак всичко отначало.

Имаше опасност и за бебето но и това не го трогна. Като го гледам много се натъжавам защото той почти никога не е с чисто съзнание единствената цел която има в живота е да се прибере от работа и да започне да пие постоянно е в някакво умопомрачение и не знам вече какво да направя за да спра този кошмар.

Мисля а го напусна нооооооооо дали това е по малкото зло??????

Наистина не знам какво да права а все още го обичам. Вече е на 35 и все още толкова безотговорен.........