Здравейте. Искам да чуя мненията ви... съветите ви... или каквото там имате да кажете по темата.

На 35 години съм. Мъжът ми е на 39. Живеем заедно от 6 години. Нямаме брак, но живеем заедно, роднински познанства, общи приятели и т.н. От пет години се опитваме да имаме дете.

На втората година, след като не се получаваше, тръгнахме по лекари. Оказа се че при мен всичко е наред. При него имаше проблеми, за които взехме мерки и ... последното, след всичките хапчета и лечения, лекарите казват, че сега е възможно да имаме дете. Да, ама няма... Всеки месец когато ми дойде менструацията изпадам в депресия. Реве ми се, гадно ми е, чувствам се излишна, ненужна, сякаш си пропилявам годините... а той казва"Пак ли ти дойде? Ох, милата..."- сякаш е болест, и се налага да страни от мен физически, да не се зарази! И чак сега ми казва, че като бил малък боледувал от заушка... ама"не мислел, че това има някаква връзка". И ми го казва сега?

След 5-годишни терзания от моя страна?? Веднъж си говорехме за алтернативни варианти. Той - ентусиазиран, да, разбира се, има много варианти. Обаче като му казах колко струва едно ин-витро, и че няма гаранция, че ще стане от първия път, направо подскочи като ощипана мома - повече дума не стана за това. Много пари, да му се не види! Направо ми прозвуча сякаш му предлагам да ми купи сватбена рокля и му се е сторила скъпа!

Ей, психирах се тотално - че никога няма да имам дете, че съм се родила напразно, че живота ми няма смисъл.... А той си"страда" някак странно - цака си карти всяка вечер с приятели, прибира се в 11 вечерта, вкъщи му е чисто, наготвено, уютно... и"жената спи и не мрънка" - е, кво по-хубаво? Да, говорили сме, много пъти. Всеки път той ми обещава, че"ще вземе мерки" ... И след всеки разговор или след всеки път, когато ме види разплакана, следва няколко дена"специално внимание".

Сега това ще прозвучи странно на фона на предишното, но - той е добър човек, знам, че ще бъде много добър баща. Разбираме се в ... бих казала всяко отношение, освен - секса. Никога не е бил чак толкова добър - не знам, просто"голяма страст\" никога не е имало. Но напоследък става просто ужасен - все по-рядко и все по-кратко и все по-зле.

Та това е. Конкретен въпрос нямам - съжалявам, ако за някои съм била"неясна", но ще ми помогне да разбера различни мнения и ... как да кажа - да се получи разговор? Може пък и да стигна до някакъв изход и точно вие да ми помогнете за това.
Благодаря ви предварително!