Аз съм на 38 години, дълги години ходя по лекари, по знахари, по врачки и т.н с една надежда да имам ДЕТЕ.

През 1991 година ми направиха пластика на тръбите понеже били запушени, оказа се че след пластиката дясната е все така запушена, а лявата няма връзка с яйчника. През 2000г. ми откриха миомен възел, който е 23мм и не е проблем за зачеване ин-витро.

Събрах смелост, изтеглих кредит и започнах процедурата в кл.Щерев при д-р.Ганева през август 2007г. септември направих теста и се сбъдна мечтата ми - Бременна съм.

ДА ама не било писано. В осма седмица прокървих и от тогава започна моя ад. Приеха ме по спешност в Монтана в отделение патологична бременност. Отношението им към мен беше "Софиянката недей много да знаеш", защото им казах какви хапчета пия, какви инжекции ми е изписала докторката от клиниката и защото задавах много въпроси относно състоянието ми.

Там лежах 14 седмици през който в повечето време изкарах на леглото без да ставам дори и до тоалетната, а тогава беше най -гадно, защото трябва да се молиш за всичко, а те ти се присмиват и ти казват, че се глезиш.

Решиха да ми направят серклаж, лекаря който ми беше лекуващ и завеждащ отделение д-р Илиев ме прегледа на видеозона "сигурно останал в болницата от войната" каза, че всичко е наред бебетата са добре развиват се нормално /забравих да спомена че бях бременна с близнаци/ и в 21 седмица ми направи серклаж.

Полежах още седем дена в болницата пак ме прегледа и каза, че мога да си ходя в къщи всичко било минало нямало от какво да се притеснявам. Прибрах се вкъщи, пазех леглото както се казва щастлива, че вече всичко е наред.

След седем дена през нощта започнаха силни болки и пак към Монтана, обадих се на доктора, но той така и не дойде, приеха ме сложиха ми системи, инжекции, но болките не спираха 48 часа агония , плач, и страх и никои нищо не ти казва, докато не ми изтекоха водите и не ме вкараха за кюртаж. Лекарката, която ми го прави беше много мила, за което и благодаря от сърце сложи ми упойка, но преди да започна да се унасям видях как извади голям съсирек, който беше загнил както се изрази тя от хематома при отлепване на плацентата преди серклажа.

След това вече нищо не си спомням, като се събудих първото нещо което ми казаха беше "Много съжаляваме, но си имала инфекция затова така стана". Тръгнах си от болницата още преди да ме е пуснала упойката.

Сега след 8 месеца на отчаяние, примирение идва ред на гнева. Знам че не мога да променя нещата ,не искам и публичност, искам само ако може да се предотвратят тези лекарски небрежности и грешки, да има лекари, който не гледат само в джоба на пациента, а да си вършат работата със сърцата, а не с парите.

Извинявам се за дългия разказ и моля да ме извините ако съм допуснала някой грешки.
С уважение Лили