Здравейте !

Казвам се Светомир Панайотов Янаров и съм роден на 7 август 1976 г. в гр. Севлиево.

През 1996г. бях приет да уча във ВТУ " Св. Св. Кирил и Методий " със специалност балканистика. Запленен от любовта към археологията и историята аз продължих да се развивам в същата насока. След завършването си през 2001г. се преместих да живея в София с надеждата да получа по-голяма професионална реализация на амбициите си. Често ми се налагаше да работя друга работа за да мога да се издържам ,като силно вярвах че един ден ще мога да работя това, което искам. За това желаех да специализирам магистратура преквалификация културен туризъм. Това беше една нова специалност, която щеше да ми даде по-голямо приложение на целите ми.

Всичко вървеше добре до пролетта на 2003г., когато постъпих в Александровска болница за лечение на заболяване, което обърна живота ми и скоро стана ясно, че бъбреците ми са увредени до толкова, че до края на годината състоянието ми се влоши и то така , че до началото на 2004г. бях включен в системата за хемодиализно лечение към болница “Царица Йоанна” в София.

Сблъсках се с жестоката действителност в българското здравеопазване в областта на трансплантациите. Cкоро ми стана ясно, че въпреки, че фигурирам в листата на чакащите, вероятността да бъда трансплантиран в България е нищожна. Това наместо да ме обезвери и отчая ме стимулира и изпълни с амбиция да оцелея.

Мои приятели ми вдъхнаха надежда за живот и ми предложиха заедно да намерим дарители-спонсори за подобна трансплантация, която да бъде извършена в чужбина. Благодарение на многото хора, които дариха средства за мен, през март 2006г. аз заминах за Пакистан, окуражен от новините за успешните трансплантации на българи там.

Операцията ми премина успешно, но след като се прибрах в България получих остра реакция на отхвърляне и два пъти бях опериран по спешност, за да се спаси живота ми. Прекарах близо година влизайки и излизайки от болницата, където ми правеха поредица от операции, като през цялото време бях изпълнен с вяра , че в крайна сметка всичко ще е наред . Но в действителност в края на октомври 2006г се наложи да ми махат бъбрека който вече не функционираше .

Може би щеше да бъде по-лесно да рухна,да спра да се боря , да изпадна в самосъжаление и спра борбата до тук.И може би щеше да бъде нормално. Противно на очакванията на много хора аз се заредих с воля и жажда за живот. Решен да се боря за изгубеното си здраве. Сега всеки ден се будя с надеждата, че ще дойде ден и ще се трансплантирам и този път може би операцията ще е успешна. Горчивия опит ме е научил, че човек не трябва да чака някой друг да му сбъдне мечтите, а да се опита да си ги сбъдне сам, до колкото му позволяват силите. Сега съм на 30 години и не искам живота ми да свърши до тук.

Искам да живея, да следвам мечтите си и да се отърва от ада на диализата. Това може да стане само с нова трансплантация и да се надяваме вече да е успешна. Освен това искам да мога да пътувам и специализирам в Европа и Близкия Изток, за да посетя и други центрове на цивилизацията. По този начин мисля, че мога да бъда полезен, както на себе си така и на другите.

Обръщайки се към хилядите хора, които не са запознати с това, какво изпитват хора като нас - искам да им кажа, че живота би бил по прекрасен, ако живеем всички заедно. Защото всеки би могъл да бъде на мое място.

По характер съм борбена личност с цели и стремежи. Аз се надявам, че за мен този момент предстои. Иска ми се да вярвам, че рано или късно ще сбъдна мечтите си. Но за сега имам по проста и по важна мечта - просто един нов бъбрек.

Моля Ви дайте ми шанс за живот,нека сме съпричастни към чуждата болка и страдание.

Нека Бог да е с Вас!

С уважение : Светомир Янаров

www.svetomir.org

Първа Инвестиционна Банка
клон Хаджи Димитър
гр. София, България
Банков код (BIC) : FINVBGSF

Сметки (IBAN):
В лева:
BG20 FINV 9150 10BG N02L 4N
В щатски долари:
BG54 FINV 9150 2000 0123 75
В Евро:
BG94 FINV 9150 10EU R0EK EN