Става дума за един мъж. Познавам го от няколко години. Той си има приятелка. Не е безразличен към мен, но не напира да се виждаме.
Говорим си предимно в Интернет, не се чуваме по телефон. И двамата си знаем, че сме само приятели, но и че има нещо друго. Едно такова недоизказано, което се спотайва зад гърбовете ни и само му святкат очите в тъмното. Всъщност, от както се познаваме, той си има по някоя жена около него, дали само за секс или като гадже, не го е крил, но не е спирал комуникацията с мен. Напротив, с времето тя става все по-естествена, търсена, лека и задълбочено приятелска. Май вече се досетихте. Няма секс между нас. Даже не се и докосваме. Преди време имаше един период , в който разговорите ни преминаха с няколко стъпки чертата на приятелството. Той ме търсеше интензивно, но не по телефона и не на живо.
Интернет.
Къде е проблемът?
Проблемът е, че този мъж много ми харесва. Мисля за него. Доста. Междувременно съм имала и други гаджета, които временно спомогнаха за определено време да си го избия от главата.
Другият проблем?
Той не гледа на мен като на обект на желание или поне по никакъв начин не дава да се разбере. Доколкото аз усещам възприема ме като приятелка. Абе всъщност, другият проблем е точно в това – аз не знам той какво точно чувства. Редките пъти, когато се виждаме /за кратко/, не можем да се наприказваме. Много ни е хубаво заедно и много се забавляваме. Наистина се разбира много добре. Споделял ми е важни за него неща. И аз на него. Много ме е подкрепял психически, когато ми е било трудно. Аз него също. Аз какво искам? Искам някак си да се отърва от статута на „моята любима приятелка”. Вярно е, че аз до момента не съм направила кой знае колко. Например не съм му признавала каквото и да било, защото ме е страх, че ще се отдръпне от мен и ще го загубя дори и като приятел. Нали разбирате, когато някой се окаже толкова лесна и податлива цел, готова само да чуе и от теб за грам взаимност и веднага вдигаш котва, защото си казваш „айде сега и тази ще ми налази на главата”.
Какво прави той? Нищо. Той както казах има си гадже, дори живее с нея. Твърди, че се чувства добре. От почит към хронологията ще уточня, че с мен се познава доста по-отдавна, отколкото с нея.
Как стои въпросът с външния вид? Неприятната новина е, че той всъщност доста ме харесва като жена. Не е да кажеш ... Харесва ме на външен вид и това му личи. Приятелите му, които съм виждала, също ме харесват. Смятат ме за мацка и за свястна мадама. Кефят ми се, даже леко флиртуват.
Другата неприятна новина е, че той харесва и приятелката си.
Моята теория! Той има нужда от някоя разбрана и готина мадама, с която да си говори, да си обсъжда разни неща /ние работим в близки сфери/. Такава, която не те кара да се държиш свалячески, не те притеснява, не те врънка, не се лигави и абе ... не се държи като патка и не ти се качва на главата. Има такива мъже и вие го знаете. Те налагат на някоя благонастроена към тях жена ролята на майката-сестрата-приятелката-добрата съседка, занимават я със себе си и извличат всички ползи от това, без те самите да дават на нея повече взаимност. Тя иска от него това, което той дава на другата и то с пълни шепи. И не само. Мъжете искат непрекъснато около тях да има още повече и повече и то от най-доброто... Това им вдига самочувствието! И въпросът сега е какъв е изходът ? - да го забравя и да не мисля за него ; /пробвах, имаше временен успех. Това за любовта дето те тряска по главата и те прави луд не е шега работа..../ - да си намеря друг, който да ми подкосява краката с почти същата сила. /не е толкова лесно да се попадне на мъж, който наистина да те грабне/. - да взема и да му кажа. Да премисля начина времето тона и т.н. и да му го изтърся... /страх ме е, че ще започне да ме отбягва, ще стане по-лошо. Не мога да се реша. Сигурно ще обмислям стратегии един месец и накрая ще взема да офейкам. / - да предизвиквам срещи и да правя всичко възможно да прекарвам повече време с него /пак не става, защото той е много ангажиран, след това си отива естествено при приятелката си и с нея прекарва свободното си време.
Казва „не мога, това и това има да правя и толкоз.”/ ------ Резултатът? Моя милост седи и се тормози. През това време имам връзки, но все за него си мисля. Ясно ми е че той не ме обича и явно няма тръпка към мен! Очаквам нещо извънредно да се случи, което да закове проблема на някакво ниво и в някаква посока. Някак си да се реши от само себе си и да спра да го мисля, защото аз поне не виждам какво мога да направя...!
Интересно ми е дали вие сте преживявали нещо подобно и дали според вас, проблемът е в моята прекалена отстъпчивост, страх и нерешителност, която винаги ще го тласка в посока много далечна от мен?