Знам,че тази история ще разбуни много страсти,но ще рискувам и ще ви разкажа "моята история".
Омъжих се млада, както се казва още зелена. Много обичах мъжа си, повече от себе си. Вярвах, че моята любов ще го направи щастлив. Чувствата ми бяха чисти по детски и цялото си сърце давах за него. С годините вместо любов получавах безразличие, станах даденост, имах чувството, че не ме забелязваше дори. Да уточня-не ми е изневерявал или поне не съм усетила, освен това и не съм ревнива.
Другите семейства се карат за любовници и изневери, а ние за родители и имоти. Имах чувството, че е с мен само заради парите и престижната работа, която имам. Сама отгледах децата си/той работи извън България/Въпреки всичко вместо да ме забележи и обикне сякаш се намирахме на светлинни години. Колко сълзи съм изплакала само аз си знам.
Нито с женените женена, нито с вдовиците вдовица:)
Сега се усмихвам на тези редове, защото имам чувството, че са минали векове от онова време.....Бях заприличала на лелка, която оплаква съдбата си - не бях доволна от образа в който сама бях влязла, много мислех как мога да променя нещата, но.... изход нямаше....
Докато не дойде деня в който ни прекараха интернет:)) Необятния нет.... Сякаш влязох в приказна страна, където всичко можеше да е реалност. Отначало като малко дете се радвах на придобивката. Бях щастлива, че мога да си пиша с различни хора, да споделям, да имам приятели, които не ми говорят само за битови проблеми. Така лека полека от незабележима се превърнах в приятна компания, нямаше и помен от онази безлична жена, отдадена само на един мъж. Никога не съм предполагала, че аз-моралистката ще се влюбя в друг мъж. Подтискайки емоцията си не съм предполагала какъв вулкан е вътре в мен. Въпреки, че си пишех с много мъже не съм целяла да търся нещо извън семейството. А и в нета обикновено се говори за "необвързващи"връзки-разбирай секс:))
Аз нямах нужда точно от това, от внимание, нежност от възможност да изливам подтисканата си любов, исках да бъда отново Аз. И така в търсене на щастието си срещнах един мъж, който не беше от моя град. Всичко започна на приятелска основа, говорехме с часове и в нета и по телефона. Видяхме се след няколко месеца. Срещата ни се превърна в едноседмична приказка, която не ми се искаше да свършва. Той също е женен. От самото начало си казахме, че няма да разваляме семейства, въпреки че и двете семейства са само за пред хората.
И така....вече няколко години. Разказвам ви историята си, защото човек не знае какво може да му се случи в живота. Връзката ни не върви към добро, явно разстоянието, обстоятелствата или чувствата му не са толкова силни. Въпреки всичко не съжалявам, че изживях най-хубавите си моменти като жена.
Въпроса ми е следния: какво мислите за любовта, дали мъжете изпитват дълбоки чувства или след улова на плячката те приемат като свое.
Благодаря ви предварително.