Здравейте приятели,

Знам, че моята история може да ви се стори глупава и незначителна, но мен не спира да ме тормози. Ще се опитам да бъда максимално кратка.

На 22 год. сам и от известно време чатя с един мъж, който е на 27год..отначало се разбирахме доста добре, постепенно ми стана много симпатичен и се влюбих(не вярвах че може да ми се случи). При всяка свободна минута, която имах влизах за да му пиша. Искахме да се видим, но все нямаше как, защото градовете ни бяха доста далече един от друг. Мислех че и той изпитва някакви чувства към мен, но сега разбирам, че съм се лъгала.

От известно време ме отбягва , а когато пише е толкова пестелив в приказките си, казва ми че разговорът ни заприличва на разпит, отбягва ме, а вече дори и не ми пише, а аз не спирам да мисля за него.

Знам че трябва да забравя, но не е толкова лесно. Сигурно сам му омръзнала или му досаждам , знам ли.

Как да го забравя, как успях да се влюбя в човек с когото не сме се виждали очи в очи.

Знам че това е края на "нашата" история, но ме боли толкова много. Знам си и че аз съм си виновна, не трябваше толкова да се задълбочавам, но вече свърши, нещата не могат да се променят. Той е човек който не си ги слага тези неща присърце, и сигурно вече е забравил за мен, но защо аз не мога!