Здравейте виртуални приятели.

Моята история може да ви се стори смешна, но ще се радвам ако я прочетете и ми дадете съвет. Та , от къде да започна, ще се опитам на кратко.

На 22год. съм. пишех ме си с едно момче(28 г.) по интернет доста дълго време, аз бях по свободната и затова поех инициативата да пиша по често, просто я имах тази възможност. Стори ми се доста интересен и готин. С течение на времето хлътнах до уши, както се казва, нещо което ако ми беше казал друг, че може да се случи по интернет изобщо не бих повярвала, да си изгубиш ума по човек с които, дори не сте се виждали очи в очи. Обаче уви.

Говори ли сме си да се срещнем, но все нямаше възможност, на доста отдалечени места живеем. Пишехме много често и мисля че си станахме близки, аз дори веднъж my писах че го обичам, не знам какво ми беше станало, че го написах, а той ми каза че и той е луд по мен.

По едно време, обаче, започна да пише по на рядко и все по пестелив в приказките си. Каза че се радвал че си пишем! , но аз съм задавала много въпроси или нещо подобно.

Вече не ми пиши и не се засичаме там от където си пишехме(мисля че не влиза заради мен)и затова ми е малко тъпо. Сигурно сама съм си виновна може би съм my досадила, той е доста зает.

Много пъти са ми казвали че съм хубава, и не съм лишена от внимание, но не мога да си го избия от главата. Или всеки майстор си намира майстора.

Иска ми се да се видим, и да си поговорим, очи в очи, и тогава да си направи преценката за мен, защото може би знаете как е по чатовете иска ти се да кажеш толкова неща, влагаш в тях един смисъл, то се разбира друго (изобщо луда работа), но така или иначе, той си е решил така.

Нямам опит в тия виртуални "глупости"и сигурно оплесках някъде работите, но уви всеки прави грешки, нали.

Тъжничко ми е, че стана така, но каквото сам си надробила ще сърбам. Сигурно не трябваше да се задълбочавам толкова, но то стана несъзнателно.
благодаря ви, че ме изслушахте и ще съм ви признателна ако ми драснее 2, 3 реда:)