Трудно се реших да ви пиша, но честно да ви кажа вече не издържам.
Аз се влюбих във възможно най-неподходящия за мен човек. Страхувам се това че почнах да го обичам, живея единствено за него.

Обичам го така както и аз не съм вярвала, че мога някого да обичам. Момчето, в което се влюбих не изпитва грам от това, което и аз. С него се запознах по възможно най-неподходящия начин, а именно чата.

Той е с 5 години по голям от мен и живее доста далеч от мен. Момента, в които видях неговата снимка-живота ми се промени, той е единствения ми стимул да живея, но аз вече изгубих него(той не ми се обажда в чата, не иска да говори с мен)-загубих всякакво желание да живея.

Той е много по силен от мен, той значи много за мен, но вече го няма до мен -и аз не искам да продължавам да живея. А в началото като си чатихме беше толкова хубаво(бяхме си разменили снимките още в началото), но после стана за мен пълен АД.

Той се прави сега на недостъпен,недостижим...,а аз колко пъти сам му казвала че много ми харесва и винаги сам била искрена с него, а той се е толкова безразличен към мен - и въпреки това аз още го обичам и никога не ще мога да го забравя въпреки болката, която ми пречи.

Той за мен ще си остане МОЯТА НАЙ-ГОЛЯМА И НЕВЪЗМОЖНА ЛЮБОВ. И аз не вярвах че точно това ще ми се случи, но ето на главата ми дойде. Моля ви кажете ми как да го изтрия от съзнанието си, не искам повече да присъства в мислите ми, въпреки всичко-той винаги ще си остане в сърцето ми и едва ли някога ще обичам някой друг така както него...