Здравейте,

Прочетох тук много напълно човешки истории и реших да разкажа своята.
При мен нещата са бих казала много хубави, но най-вече за двамата мъже в живота ми които много ме обичат както и аз тях. Но нещата са доста сложни за мен.
Незнам какво да направя и как да постъпя за да не бъде наранен някой. От тук започва и моята история:

Преди малко повече от година се запознах по интернет с един мъж, който се оказа че е мъжът, който съм търсила през живота си. Той е човек с главно Ч. Не съм си и представяла, че съществуват такива хора като него, не е идеален, но аз това не искам и никога не съм търсила идеали просто защото знам че не съществуват.

Започнахме да контактуваме по нета и си пишехме всеки ден. Разменихме си снимки както е нормално това за всички в нета. Вече знаехме кой как изглежда, въпреки че това не беше толкова важно и за двама ни. Аз още на третия ден му казах, че го обичам. Да някои ще си помислят как така и толкова бързо обикнах някой, но аз бих казала, че даже закъснях с това си признание към него.

За мое учудване той ми каза, че изпитвал вече същото към мен, но се притеснявал да ми го каже. Но нета вече не можеше да ни задоволи и си разменихме телефоните. Тук искам да вмъкна нещо важно, което забравих да спомена, че той живее в друга страна, но е българин.

И така започнахме контакта си по телефона. Всяка вечер говорихме с часове в продължение на месеци после ограничихме през ден както продължава и до сега. Мога да кажа смело, че си паснахме 100%. Това се случва много рядко, но съдбата към мен е била много доброжелателна в този ден.

Но скоро и телефона вече не ни стигаше и искахме да се видим. Както е редно той ми изпрати необходимите документи, за да отида при него, но тук вече нещата не потръгнаха. Не ми разрешаваха, но аз все още опитвам и се боря и ще го правя докато ми разрешат. Искаме да сме заедно и ще го направим някой ден.

До тук всичко е добре, но се появи това НО появи се другия 6 месеца след като вече обичах и бях обичана. Един ден реших да си проверя пощата в чата където се запознах с моята любов сигурно някой ще се запита, защо отново влизам в чата след като съм намерила това което съм търсила, ще ви кажа като всяка жена, която е любопитна и още, че не съжалявам, че го направих.

Когато отворих пощата си намерих много писма, които ме чакаха. Но аз прочетох няколко и реших, че вече не си струва да имам профил тук и да се занимавам с тези неща. Тръгнах да си трия профила и тогава стана нещото, което ме промени изцяло.

Получих едно писмо от личност с много странно за мен име. Не знам какво ме накара, но като за последно реших да го прочета. Аз съм добре със сърцето и нервите, но тогава получих наистина повярвайте ми така наречената сърдечна атака. Изпаднах направо в шоково състояние. Това което беше написано бих искала всеки да получи и прочете, но стига да го разбере.

Не знам как точно да започна за това, което последва след като отговорих на писмото и лавината от писма едно след друго които едва смогвах да прочета защото пояснявам тук сега човека се оказа, че не е българин, но все пак се разбирахме.

Не знам как и в кой момент съм споменала, искам те, обичам те, ела. След цели три дълги и мъчителни дни за мен и него бяхме вече заедно отдадени изцяло един на друг и щастливи. Имах вече и обичта на живота си така си мислех първоначално, но се оказа, че това е моята същност, моя живот и без него не мога не да живея, а да бъда жива.

Той е благословен завинаги от своя Господ искам да кажа тук нещо, което може би почти всички ще отблъсне и ще ме помислят за луда, но има и още неща да разберете за което сигурно вече ще искате да съм в лудницата та исках да спомена, че той е мюсюлманин, женен с три деца. И аз до някъде не исках да бъда с него когато го научих, но не заради религията му, а защото има три прекрасни същества, които очакват от него много обич и закрила и добра жена.

След като той си замина още на следващия ден ме запозна със семейството си разбира се като приятелка от чата. Никой не знае, че идва при мен. Така се започна моята любовна одисея с двама мъже, които обичам ужасно много и те мен въпреки, че са далеч от мен, аз съм много щастлива след всички нещастни за мен години на! самота или унижения.

Моето мюсулманче както обичам да го наричам знае абсолютно всичко за моето друго момче и че го обичам и може би някой ден ще се оженим. Той ме разбира и даже ще е щастлив ако това стане защото знае за мен всичко от моя живот до сега.

Ще кажа за мен лично някои неща: Аз съм на 36 години, разведена от близо 4 години, без деца, имах само 3 години брак. Почти през всичките си години откакто съм пълнолетна съм била сама имала съм само две връзки преди брака си които не продължиха дълго. Никога не успявах да намеря човек с който да съм щастлива. А брака ми беше грешка за която знаех преди да го направя, но мислех че ще се получи нещо с времето, но уви не стана. Така останах пак сама вече даже мислех как ще прекарам старините си сама, а от това по страшно няма. Но явно Господ е бил на друго мнение, защото знае че вярвам в него въпреки, че до скоро не знаех кой е той. Сега знам кой е истинския Бог и кой е неговия Пророк и че има само една истинска вяра въпреки, че всеки който не вярва в тази религия я ненавижда като я смята за мръсна и лоша заради шепа хора, които не вярват в нея истински и я използват за своите мръсотии, които вършат на света.
Но да оставя това и всеки който е разбрал за коя вяра пиша може сам да научи повече за нея ако желае да разбере как да живее и да бъде щастлив защото там са истинските слова Божии.

И така моята одисея продължава въпреки, че съм сама в момента но сърцето ми не е само то даже прелива от обич защото знам, че има две души които ме мислят и обичат, дори вече знам как да продължи до края на дните си стига да сме живи и здрави тримата още години.

Знам, че третия винаги се оказва излишен, но не и в моя случай. Ако можеше да живея с тях заедно щях да направя и за двамата дори невъзможното, въпреки че и сега се раздавам за тях изцяло както и те за мен. Мога да кажа, че така добре се чувствам в момента, защото те съществуват наистина и се надявам те никога да не престават да ме обичат както аз тях.

Ще опитам да задържа моята любов и моята същност завинаги да бъдат до мен и аз до тях. Знам че може да се окаже много трудно за мен, но съм готова да се боря за да задържа това, което никога не успях да намеря, но сега го имам двойно.
Може би, но още не го разбирам аз съм една голяма късметлийка нещо дадено ми, вярвам от Бога.