Това писмо го започвам трети път... Но аз съм упорита. И така - началото. Започнах да влизам в нета средата на ноември миналата година. Запали ме чата на "Здравей България" - сутрешния блок на Нова ТВ.

И началото беше сложено. Въобще не бях наясно за какво точно става дума. Оправях се абсолютно сама. Ставам много рано и се запознах с едно момче, българин в Канада. Беше от 3 месеца там. Почнахме да си пишем всяка сутрин. Най напред на обща, после на бързи в чата на дир БГ. Постепенно без да разбера започвах да става зависима от тези разговори.

Ако случайно нямаше нет издивявах. След известно време аз открих какво е това нещо ICQ и прехвърлихме разговорите там. Те ставаха все по дълги, започнахме да се опознаваме все повече. Аз се научих да споделям, нещо, което никога не бях правила. Той имаше нужда от някой, с който да контактува, някой на който да разкаже как е минал денят му. И така полека лека се сприятелихме невероятно. Вече знаем всичко един за друг. Аз получавам от него най ценните съвети, които някой ми е давал.

Така.... Пропуснах нещо. Започнахме да говорим по телефона. Аз му се обадих първия път. Той беше стъписан. Каза, че не е очаквал такова отношение. А това да поговори с някой на български за него означава твърде много.

Какво се случва по нататък. Без въобще и да подозирам започнах да изпитвам към него чувства различни от приятелството. Как се случи това , кога, въобще и е разбрах. Най ужасното беше, че не смеех да му го споделя. Страхувах се, че всичко ще се развали. А и той е изключително земен човек, оценяващ реално всяка ситуация.

Хубаво обаче аз вече не издържах и една сутрин му казах всичко. Оказа се, че той е подозирал за това, беше мил, но само толкова. Каза ми, че ме обожава, че знача много за него, но любов........ НЕ! А аз бях влюбена.... Сбърках - аз съм влюбена.

Така или иначе това почти не промени нещата. Аз му казах, че приемам всичко, той ми каза, че приема всичко и разговорите продължиха. Всъщност едва ли бих могла да разкажа всичко, но се оказа, че той просто се опитва да контролира чувствата си. Аз постепенно разбрах това и сега съм щастлива. Той е моето малко островче, на което аз отивам всяка сутрин, за да прекарам няколко щастливи минути...или часове... Зареждам се с енергия, с положителни емоции и се връщам после в реалността. Научих се на това.

Научих се да ценя мига, това, което имам в момента. Желанието един към друг вече е все по силно, телефонните ни разговори все по чести и по продължителни, контактите ни са всекидневни, макар и от такова огромно разстояние.... Ох, имам чувството, че всичко звучи доста объркано.....но ще продължа. Никой не знае кога ще се видим, НИКОЙ , но дори и не мислим за това, важното е това , което имаме в момента, а то е толкова красиво.

Никога не съм и подозирала, че може да ми се случи подобно нещо. Да се влюбя в човек, който съм виждала само на снимка и на който съм чувала само гласа му.... Но се случи, факт. И сега най интересното.

Всички тези емоция се отразяват изключително благодатно на мен самата - на външния ми вид, на излъчването ми.... Мъжът ми започна да ме желая все повече и сексът между нас стана страхотен. След 19 години брак...... Това обаче май е друга тема на разговор.

Кажете ми, грях ли е това което върша......