Трудно ми беше да се реша дали да споделя моята история с читателите на това списания. Историята е следната-преди няколко месеца се запознах в чата с едно момче(или по точно с един мъж),той е с 10 години по голям от мен (аз съм на 18).

Още на първия чат той ми каза, че в момента не е в България и работи в чужбина, аз в началото не му повярвах, защо бях малко скептично настроена относно чат "връзките". Той се досети, че аз имам някакви съмнения относно това дали е в чужбина или не -и единствения вариант, за да ми го докаже -беше да ми се обади по телефона. АЗ В НАЧАЛОТО СЕ ДЪРПАХ С ИЗВИНЕНИЕ ЧЕ НЕ СЕ ПОЗНАВАМЕ И НЕ МОГА ЕЙ ТАКА ПРОСТО ДА ДАМ ТЕЛЕФОНИЯ СИ НОМЕР НА ЧОВЕК, КОИТО ПОЗНАВАМ ЕДВА ОТ МИНУТИ.

Не си дадох телефона на първия чат, но тогава той ми прати свои снимки, които бяха правени в чужбина. И през следващите дни ние се търсихме в чат-канала и продължавахме да чатим с интерес. Аз в началото бях доста опърничава-както той сам ми каза после като се чухме по телефон а, с всеки изминал ден се засилваше интереса ми към него,започнах да се превързвам към него,чувствах че е близо до мен въпреки разстоянието, което ни делеше.

След като той си прати своите снимки аз реших да пратя също моя снимка и го направих малко по късно-може би на 4-5 чат .Той ми каза доста мили думи като видя снимката и после той ми предложи ако можем да се чуем по телефона в него момент, аз тогава отказах понеже моите родители бяха вкъщи, но и двамата бяхме с уговорката да се чуем на следващия ден и така дойде следващия ден и той ми се обади - аз се изненадах като чух гласа my-беше толкова приятно и вълнуващо за мен, въпреки че се притеснявах мъничко(той удържа на обещанието си и може би това най-много ме развълнува, това че наистина не ме излага,аз наистина бях много впечатлена от неговия интерес към мен-това значеше много за мен) и така той ми се обаждаше по телефона всяка седмица, чатихме почти всеки ден за по няколко часа(той работеше и беше изморен).

Всичко това беше толкова хубаво като за начало,той ми каза, че в близките 2-3 месеца му се очертава завръщане в България-аз бях много щастлива, че ще имаме възможността в близко бъдеще да се запознаем лично. След един месец чат с него той ми кажа че договора my за интернета приключва и няма да имаме възможност да се "чуваме" в чата, аз в началото бях разстроена, но след като той ми каза че това не значи че въобще няма да се "чуваме"-той ми обеща че ще ми се обажда по телефона и ще подържаме връзка.

Той наистина ми се обаждаше всяка седмица, аз в началото се чувствах неудобно от факта че само той ми звънеше, а аз не, не исках по никакъв начин да го ощетявам и да го вкарвам в излишни разходи. Аз наистина сияех от щастие,че той се интересуваш от мен, винаги сам се вълнувала при нашите разговори дори и кратки да са били те,на мен ми беше достатъчно да му чуя гласа и да разбера че наистина е добре и че вървят нещата при него добре-това ми беше достатъчно и аз да се чувствам добре.

Той винаги беше в мислите ми, бих казала че още е и най-важното е че вече присъства и в сърцето ми, не знам как точно стана всичко това..всички тези силни чувства от къде дойдоха в предвид колко скептично бях настроена в началото относно чат-връзките и от това че аз преди толкова трудно допускам хора до себе си, а с него-не знам как се преобърнаха нещата, истина е само една, а тя е че го заобичах, повярвах my във всичко ,което казваше дори и сега аз пак my вярвам-имам чувството ,че го познавам от година-две-три може би(въпреки че не сме се срещали лично ).

НО винаги идва периода, в които разбираш, че не всичко е толкова бистро, ясно колкото ти изглежда, идва момента, в които разбираш, че ти НИЩО не знаеш за този човек, ами ДА -така е, колкото и гадно да звучи - нали това е ЧАТА-в началото вълнения, силни, хубави емоции, а после неминуемо идва РАЗОЧАРОВАНИЕТО.

Мисля, че аз самата сам си виновна за това, което става -не трябваше да го допускам толкова близо до себе си, за поред път не можах да овладея чувствата си, не успях да ги контролирам.

Той от скоро е в БЪЛГАРИЯ, но не ми се обажда и не ме търси(аз веднъж си позволих да го потърся по телефона,но твърде хладно се държеше с мен и ми каза че ще се разберем някой друг път (след 1-2 седмици), може би наистина има някакви проблеми и се опитва да ги разреши, но въпреки всичко аз чувствам отчуждение, студенина в отношенията ни и не знам в резултат на какво е, от какво са предизвикани.

Моля ви-посъветвайте ме как да постъпя с него,редно ли е аз да го потърся отново или това още повече ще засили отчуждението my.

Не искам да изглежда ,че my искам сметка за всяко едно нещо.