Снощи писах...

Здравейте първо мили хора...

Нямам какво толкова да разкажа...май имам много, но не знам как...нито дори да започна ли, нито защо...какъв е смисъла като дори след това мен пак ще ме боли...сетих се!

На него ще напиша...на тебе интернет приятелю...посветих мислите и желанията си..на теб подарих всичко което ми остана...на 26год..а сам толкова изхабена...сама сам си виновна..раздавах се на цяло, а ето че успях и на теб топлина в самотните ти дни да дам...това ме радва...опиянява ме...искам само да ти дам...да видя че си весел...да те обичам...но ти не го знаеш,може и да го знаеш преди мен...кого залъгвам..психотерапевт си..от една дума...години можеш да узнаеш..

Аз имам нужда от теб, защото ме караш да говоря дори за тези неща, за които се страхувам да мисля. Искам само един ден до теб..да усетиш всичко което ти подарявам. Едва ли някоя жена ти е подарила толкова много до сега, както аз.никога няма да има друга от която ще получиш всичко това.можеш да ми бъдеш баща, този който никога нямах, можеш да ми бъдеш брат, този който никога нямах, можеш да си ми майка, тази която забрави че не всичко е за нея, и приятелите които тук страшно много ми липсват...

Знам че никога няма да те видя на живо...животът ти е съвсем друг от моя. Аз и гладна сам лягала пари имах, обичах и бях обичана.умирах и умираха за мен..добра и лоша бях.

Не се самосъжалявам.нищо подобно, ще ми мине, или поне с времето ще стане по поносимо. Улучи ме в най неподходящия момент от живота ми.

Преизпълнена сам с теб, умирам за теб, обич ли е това? Чакам те...и винаги ще съм тук..може би ти ще си първия от които няма да си ида. Защо ме намери? Точно мен..защо продължаваш да ми пишеш...помниш ли деня в които 7 часа бяхме заедно в icq?

Там започна всичко...но ще остане само в icq за жалост. Срам ме е от теб, пред теб аз изглеждам съвсем пропаднала и глупава.нямам нищо.само себе си.но и това ти дадох..така че вече и себе си нямам.ти си голям човек.на 45 си, а намери точно мен.

Знам че си сам. Мога дори да се откажа от теб..само да си щастлив, но е трудно да намериш някоя като мен, само да дава.ти си като хляба ми и като въздуха които дишам. За всяка любов се борих.и печелих..мога да те имам, но искам ти мен да имаш.

Имам 2 брака вече..живот ли бе да го опишеш..? Сякаш сам на 62 ще каже някои, но не лъжа. Каквото исках всичко имах..но не ми бе достатъчно.. не се връщам никога назад..

Живея сега..ако може утре да се събудя до теб..ще имам всичко на този свят.каза м че съм като морето.необятна..като орлите гледам от високо..невинна като дете..така ми казваш..малката ми..аз съм твоя приятелю и.но да ти кажа че те обичам не ми стига..а не зная други думи,по силни.умирам за теб,горя..летя..ако намериш някои който ще е готов в огъня да се хвърли за теб, да ми го покажеш, да се запознаем, да ми кажа едно благодаря, но няма да намериш някои които да те обича толкова...стана много...обичам ви приятели, дори да не ви познавам.