И аз като всички разумни хора бях скептично настроена към чатовете, no уви се случи. Беше от интерес,какво толкова може да си пишеш с човек, който не познаваш. Е, имаше какво.

Аз съм семейна и обичаща цялото си семейство. Но започвам да се влюбвам в човек, който не познавам лично, дори снимка не съм виждала. И се страхувам за себе си, но най-вече за него, защото мисля, че е взаимно...

Трудно е да решиш да приключиш едно приятелство, когато си се смял с този човек, и си плакал дори за него. А дали ако изживееш това не предаваш целия си живот, може би е така. Не знам.

Защо трябва да срещнем човека толкова късно, когато е късно за всичко. Дано е просто проверката,която съдбата и реалността ни изпращат. Но въпреки това съм готова да изпитам докрай тези чувства.

Защото други няма да има в моя живот повече, аз съм вече на 31, имам съпруг, който обичам, но явно в сърцето ми има място и за друго.

Май заблужденията относно виртуалната любов няма да спрат, защото дори и е да е силна, е една сладка илюзия:))))).

Трудно ми беше да го напиша