Най- сетне се реших да споделя...
Аз съм едно момиче на 16 години. Видяла съм много от този живот и съм свикнала да се справям с проблемите. Не мога да отрека и аз си имам моменти на усамотяване и размишляване.
Ето и моята история... От почти две години се обичаме с едно момче... но едва от година осъзнах че той наистина значи много за мене и не искам да губя.
Проблемът ако може така да се каже е разстояние както при голяма част от вас. Аз съм от Бургас, а той- Русе. Запознахме се съвсем случайно в чата. От тогава започнахме да си чатим когато можем, но съвсем приятелски докато накрая не попаднахме и двамата в капана на любовта. И двамата много често си говорим за бъдещето и за това как искаме да го споделим заедно. Но както всяка хубава история и тука има едно НО... вече две години, а дори не сме се и видели...да странно е знам.
При всеки наш план все нещо изниква...или ще сме се скарали и единия ще затръшне телефона на другия или нещо друго. Може да ви се стори странно но дори и да не сме се виждали аз го обожавам. Той е единственият човек които ме прави значима,които ми е показал какво е обич и които аз наистина обичам!
Понякога си мисля че съдбата не искам да се съберем...че никога няма да се видим. Аз съм голям оптимист и все още вярвам, че ще дойде и нашето време, но КОГА??? Кога ще мога да прегърна и целуна любимия за мен човек? Той завърши тази година, а аз чак след три години. Всеки си има планове- той смята да замине за Англия, Германия или Франция, докато аз съм и съм решила живот и здраве да уча в Испания или Франция. Да, Франция ... ако съдбата е благосклонна може и двамата да сме там... но вече не искам да очаквам нищо добро защото после много се разочаровам.
Много пъти сме говорили двамата относно това...и сме си обещали един на друг че все единия ще отиде при другия,но понякога ме е страх че цената няма да бъде само тази.
Вярно е че хубавите неща се заплащат с нещо скъпо...но какво?
Моля ви кажете ми има ли смисъл да продължава всичко това? Има ли смисъл да страдаме от км които ни делят сега и дали има още надежда, и за нас да сме ЗАЕДНО...

Благодаря Ви, че ви има и че мога да споделя и аз моите притеснения...

Които иска може да ми пише и на имейла.Ще отговоря 100 % обичам запознанствата :)