Това което ми се случи нито е кой знае колко необичайно , нито е скандално само че на мен ми костваше много емоции- и положителни и отрицателни.
Имам дългогодишен приятел заедно сме от 5 години, но в тази история той не участва и слава богу!!!
Запознах се с един мъж по интернет- по -точно в един чат room. Когато си "говорехме" на мен ми беше много приятно защото не се държеше като пубер (защото все пак не е) и беше много забавен и остроумен.
Това продължи няколко месеца. беше ни хубаво "заедно" , даже започнахме да си говорим по телефона. Когато за първи път чух гласа му останах още по-очарована -направо се разтапях:))
Говорехме за всичко - за ежедневните неща, за книги, за приятелите и т.н. Той никога не се занасяше нито ми е правел някакви намеци ...
Така един ден решихме да се видим.
Ние сме от различни градове, но се срещнахме в моя град, как се разпознахме и запознахме официално е друга история, не по-малко интересна от тази но сега ще я прескоча...

Седнахме на едно кафе, отново говорихме дълго, преместихме се на друго, след това на друго и мина много време , така че той трябваше да си тръгва.
Преди това ме закара с колата си до нас и преди да сляза на мен нещо ми стана :))
и го целунах,
той се изненада , не неприятно във всеки случай но всичко продължи само няколко секунди, аз изкочих от колата, казах чао и се прибрах.
На следващата ни среща в чата той беше напълно променен - каза че не може да дочака следващата ни среща, че много иска да ме види отново, правеше ми комплименти непрекъснато и цялата му сдържаност се беше изпарила. Аз също исках да се видим пак , но и двамата си имахме ангажименти- той се занимава с доста успешен бизнес, което значи че по принцип няма много време за странични занимания , а и аз съм достатъчно заета...
Така че минаха 2 седмици до следващата ни среща - която приключи в един хотел... След това отново мина доста време през което не можехме да се виждаме, но поддържахме връзка чрез интернет.
Така започнаха нашите тайни срещи - за по няколко часа в различни хотели в различни градове- тъй като аз често пътувам, нагаждахме си графиците така че да се видим. Понякога се срещахме веднъж на 2-3 месеца, понякога по-често, но вече не си пишехме по интернет, просто защото това само влошаваше положението и ни правеше по-нетърпеливи.
Той ми каза че няма сериозна връзка и през цялото време докато се виждахме не намерих някакво доказателство че това не е така, но той знаеше за моята връзка и доколкото разбирах тя не го безпокоеше.
Бяхме се разбрали че ще бъдем дискретни и двамата знаехме че всичко това ако можеше да се нарече връзка е нещо напълно неангажиращо.
Но знаехме най-вече че ни е хубаво заедно... така минаха 2 години.
Тогава реших че трябва да приключа с това не само заради приятеля си който нищо не подозираше , но най -вече заради себе си.
Изтрих телефоните му от Джи-ес-ем-ма си, скоро след това смених и номера си, но не го уведомих.Тъй като се свързвахме само чрез мобилните си телефони това беше начина да прекъсна връзката по между ни.
От тогава не сме се чували нито виждали.
Той явно разбра какво се опитвам да направя и не е правил опити да се свърже с мен по други начини, всъщност част от уговорката ни беше че ако някои от двамата реши да прекрати връзката другия няма да му досажда:)) така че това беше края.
За съжаление понякога той ми липсва.
Не съжалявам за нищо просто понякога ми се иска да отида в офиса му и да му кажа здрасти, но ми се струва че това е унизително , затова вече всичко е само в спомените ми.