Здравейте на всички готини хора тук.
Това, което искам да ви разкажа на много хора може да им се стори абсурдно, но то е самата истина.
Така всичко започна преди повече от 2 месеца. Запознах се с едно момиче в чата.
Първоначално всичко беше, като всяко обикновено такова познанство. Но още след по-малко от седмица всичко започна да се задълбочава. Тя ми каза,че много ме харесва, аз и бях пратил своя снимка, и каза че не само харесва външния ми вид,но харесва и характера ми.
Аз също много я харесвах още тогава.Така след няколко безсънни нощи в мислене само за нея,аз реших да си излея душата пред нея.Още на другия ден и казах колко много я обичам.Може би малко учудващо за мен, но и тя ми каза същото, което и аз. Пропуснах да ви кажа, че съм на 19 год. и съм от София, а тя е 15 и живее на 150 км. от София, неискам да казвам града, но е много голям град. Така започна всичко между нас. Започнахме да си чатим всеки ден,и да се чуваме по телефона всеки ден. Любовта започна да се разгаря постепенно все по-силно и по-силно. Създадохме много общи мечти, които смятаме да изпълним и сега,въпреки леката промяна.
За какво точно става въпрос.
Значи дойде момента на нашата среща.Аз отидох в нейния град и се видяхме, естествено си казахме, че се обичаме страшно много,целунахме се и всичко беше прекрасно чувствах се,като в една приказка.
По пътя за София се размечтах още повече от развръзката на нещата.И всичко започна от връщането ми вкъщи. Прибрах се доволен и обнадежден, и в същия момент получих SMS от нея, че тази вечер няма да чатим, аз малко се учудих, но го приех.Така на другия ден получих един ужасен e-майл. Пишеше ми,че иска всичко да свърши, и да не мисля повече за нея,защото иска да бъде сама.
Аз приех всичко това много тежко,написах и няколко е-майла,но се надявах да има някакъв ефект.Така на другия ден, тя ме повика да си початим.
Каза ми,че засега иска да е сама,но после ще видим какво ще стане. В този момент бях твърде отчаян и си мислех ужасни неща да направя със себе си.Но и обещах да забравя за всичко,и да изчакам да видя какво ще ми поднесе бъдещето.
Аз продължавам да я обичам,а от това, което наблюдавам и тя мен също, но изглежда има някакъв страх в нея,за по-сериозна връзка.Но аз съм и казал,че ще чакам колкото трябва,за да получа всичко.
Тя наистина ме обича,и това не е само моя заблуда,защото където и да отиде винаги намира начин да ми прати е-майл,или пък да початим малко.
Знам,че търпението ми ще се възнагради.
Защото Бог помага на смелите!