Истински истории
Rozali.com » Истински истории » @любов
Немога да живея без нея
От: Надяващият се, 16.02.2004
Всичките жени ни мислят за коравосърдечни. Но ще ви уверя, че това не е така.
Но да карам по същество.
По време на своята кандидатстудентска кампания се запознах с едно момиче, дори бих казал жена. И двамата сме на 19 години. Харесваме едни и същи неща. Мисля, че това което ми се случи е незабравимо.
Ние сме от различни градове и по- точно Тя от Варна, а аз от Пловдив. Влюбих се в нея от пръв поглед. Просто разбрах, че това е Тя!
Запознахме се съвсем случайно.
След тези 2 дена, които прекарахме заедно аз бях твърдо решен да я видя отново. Дали като просто приятел, дали като нещо повече... И за моя радост се видяхме отново, този път като нещо повече...
Всичко се разви по интернет.
Когато ни свършиха изпитите, след тези кратки 2 дни, аз още не се бях решил да разкрия чувствата си. Мисля, че съдбата си изигра картите подобаващо, защото Тя беше благосклонна да ми остави e-maila и номера си.
Благодарение на интернет успяхме да разкрием чувствата си един към друг.
Изживяхме безсънни нощи в разговори по интернет, докато аз не се реших да замина за Варна.
Мисля, че това бяха най- кратките 10 дена, които съм изживял някога. Колкото и смешно да ви звучи, аз съм момче, на 19 години, и вярвам, че трябва да срещнеш точния човек, за да отдадеш девствеността си на него.
Точно и това се случи с мен. Почувствах го със сърцето си, че това е тя.
НО, винаги има едно но... Когато се прибрах в Пловдив, отново започнахме да си говорим по интернет...
Тогава дойде денят, в който тя ми каза, че е по- добре да се разделим. Аз не се съгласих с нея, но нейната дума винаги е била важна за мен. Без да се замислям и казах, че ако така ще е по- щастлива, така да бъде.
От август до сега, декември не съм погледнал друго момиче, дори и ден не съм спрял да мисля за нея.
Но още не мога да измисля начин да се съберем отново.
Въпреки разстоянието, готов съм на всичко, за да мога да я върна в прегръдките си.
Моля ви, дайте ми съвет.



