Това е въпроса, които напоследък повечето жени си задават.

Един ден обсъждахме с колежките на работа, че наистина май ги няма мъжете, за които си струва да рискуваш живота си.Замислихме се какво даваме ние на нашите мъже и какво получаваме.

В един момент едната колежка се обади и каза че истинските мъже, колкото и странно да звучат са в интернет пространството. Ние се зачудихме и я спогледахме малко странно, но все пак коментарите не закъсняха.

В интернет пространството има не само откачалки и луди, които търсят кои знае какво, но и свестни мъже.

Лично аз да бъда откровена не и повярвах и доста си поговорихме с нея на тази тема.

Но ето че едни ден съдбата реши да ми направи изненада.

Както си говорих с приятелка от София по скайпа/понеже аз съм от Бургас/ се включи поредния непознат, които очакваше пълномощно. Но не знам защо този път аз му отговорих и този разговор продължи 5 часа. Ето това вече сега може и на вас да не ви се вярва, но е така.

Продължихме с разговорите на следващия ден и последващия, и докато се усетя вече очаквах с нетърпение да седна на компютъра и да си говоря с непознатия човек,от другия край на България. Не само това, но започнаха и непрестанните смс и обаждания. Тук пропуснах да спомена, че имам приятел от 5 год.и мислехме да се съберем да живеем след сезона по Черноморието.

Но да се върнем на темата - не можех да спя, не можех да мисля адекватно, цялата горях от чувства, които досега не бях изпитвала. А мислех, че любовта към приятеля ми не може да се изпари и такива чувства ще останат вечни. Но както казах съдбата реши да ми покаже друго.

И понеже аз уча в града на този човек с когото се запознахме решихме да се видим когато отида.

Очаквах срещата с вълнение като малко дете. Цяла вечер говорихме и се гледахме така,както досега не бях правила с друг мъж. Беше просто приказно. Може би и обстановката предразполагаше романтика, но не мога да го опиша с думи. Оттогава не пропускаме ден да се видим, щом имам път нататък. А ако това е невъзможно, писането по скайпа и разговорите ни действат малко успокояващо.

Но такъв мъж не съм срещала досега. Малко са такива като него и са мечта за всяка жена. Не ми стигат думите да ви опиша какъв човек е,но пожелавам на всеки да срещни такъв човек до себе си.

Исках само да споделя с вас това чувство и изпитание на съдбата,ако мога така да го нарека. Надявам се да не съм ви отегчила с разказа си.