Отдавна ми се искаше и аз да споделя с вас в това море от истории и моята. Съвсем накратко ще се опитам да ви разкажа моята история.

Аз съм на 29 години, омъжих се преди 10. Сега имам дъщеричка на 4-годинки. За последните 3 години живота ми така се промени, че и аз вече се чудя на кои свят живея.

Преди да се роди дъщеря ми чувствата ни с моя съпруг взеха да охладняват. Всичко това беше в резултат на неговото безразличие към мен. Все закъсняваше от работа,все нямаше време за мен, по късно и за детето ни. С една дума вече се чудех коя съм. Нито с женените, нито с неженените.

Започна работа извън града в които живеехме и започна да се прибира 2 пъти месечно, при което като се прибереше все беше уморен или пък хобито му риболова беше по важен от нас.

Аз естествено се поизнервих, защото едно че се справях сама с отглеждането на детето, и друго чувствах се сама. Като домакиня която винаги трябва да е силна, да стиска зъби. По някакъв начин за да убивам времето вечер, започнах да влизам в чата,просто ей така, за да поговоря с някого.

Имах нужда да водя разговори и с по големи хора, не само с моята невръстна дъщеричка. Така се запознах с моята нет половинка. От разговор на разговор, неусетно, както и аз преди не вярвах на влюбването по интернет, се случи и на мен.

Този човек ме накара отново да се чувствам жива, желана, щастлива, усмихната. Просто ме накара да се чувствам ЖЕНА.

Още в самото начало не бях скрила нищо от него. Знаехме че между нас не може да съществува нищо друго освен приятелство. Да но човек на сърцето си не може да заповяда.Всичко отиде по далеч отколкото си го бях представяла.Имах чувството че живея в някакъв приказен сън от който аз самата не исках да се събудя.Не вярвах че и на мен може да ми се случи.

Странното е че още на първата ни среща когато се видяхме очи в очи,все едно и преди сме били заедно.Всичките разговори в нета, чувствата които се породиха между нас,всичко беше истинско и в реалния живот. Той не живее в България, но разстоянието не му попречи да се видим.

Минаха 2 месеца от нашата първа среща, когато той реши да се върне да живее в България заради мен. И така вече 2 години. От тогава до сега ни се случиха куп неприятни истории, които бяха изпитание за нашата връзка.

Моето семейство не можа да понесе мисълта че аз искам да бъда с тоя човек, и то не от моя прищявка, а защото се чувствам добре с него.

Бях искрена с всички когато им разказах, макар и да зная че няма да одобрят избора за живота ми който съм решила да живея. Мъжа ми и досега отказва да приеме че вече между нас всичко е свършено.

Оказа се че аз докато съм се чувствала сама в къщи, при него съвсем не е било така. В момента съм като в един омагьосан кръг. Между семейството от което нищо не е останало,и любовта на живота ми. Единствено съжалявам само че заради грешките които допускаме понякога възрастните, страдат децата и дори понякога стават свидетели на доста неприятни сцени. Но въпреки всичко не съжалявам за нищо, което ми се случи.

Явно е било писано да стане така,да преживея всичко това. Макар и малко късно да разбера с какви хора живея,с какво мнение са за мен,кои са ми истински приятели,когато изпадна в лошо положение.

И не на последно място, да срещна истинската любов, тази която минава през какво ли не за да оцелее. Макар и все още да не живеем заедно с моя любим, надеждата ни не е угаснала, че някой ден и на нашата улица слънце ще изгрей.

Нима е грях да обичаш, и ти да бъдеш обичан. Всеки има право на щастие,живота е твърде кратък за да го пилеем на вятъра.

Всяко човешко същество се бори за топлинката.