Е, здравейте и от мен, поредната безнадеждно влюбена във виртуалния свят.

Аз отскоро съм в чат за запознанства - няма и месец. Влюбих се като поредната ученичка и глупачка. На 36 г. съм, семейна с дъщеря.

И така, разменихме си снимки, знам едно име, един емейл, един град и едни черни изгарящи очи, които не ми дават мира. Колко е вярно това, което знам за него, не мога да бъда сигурна.

Той също е семеен, но знае повече за мен, отколкото аз за него - не е честно. Когато му задавам въпроси ги отбягва много тактично, отговаря уклончиво и толкова.

Пише ми най-милте думи, говори ми красиви неща, много се харесваме но...искам да знам повече за него, как да го постигна, как да го накарам да говори,да споделя.

Той ми пише само през работно време, рядко се засичаме, за да си чатим, иначе само си оставяме съобщения. Аз съм много открит човек, и това искам и от другия.

На този етап е невъзможно да се видим, защото сме от двата края на България.

Е добре съм дошла в групата на нещастниците.