Незнам как да започна-трудно споделям. През март 2006г. мъжа ми реши да купи компютър и понеже през този период си стоях в нас и гледах майка ми вече 2 год. на легло,на мен ми допадна идеята,реших че поне ще имам някакво занимание. Така след около 1 месец една позната ми каза за един сайт за запознанства. Само да допълня че с мъжа ми никога не сме се разбирали и се търпяхме заради детето,но и никога не бих се развела-заплашва ме че ще ми вземе детето ,а и доста пъти ми е посягал и ако само спомена за развод доста бой ще отнеса.

Така се регистрирах в този сайт,но мислех че ще е само за запълване на времето. Още на 3 или 4 ден попаднах на него-започна едно безкрайно писане и споделяне, чаках го да се прибере от работа за да си пишем или той ме чакаше когато нямаше как да пиша, почувствах се толкова желана и ми беше супер.

Майка ми почина-той беше до мен въпреки че още не се бяхме виждали,мъжа ми съвсем охладня,даже си позволи на погребението да ми удари шамар че съм се разплакала,вече дори не спеше при мен и детето,а в другата стая.

И така след всичко това дойде и деня на първата среща(ще го нарека Боби).До този момент си бяхме говорили само на скайпа и го познавах по физиономия,но не предполагаш че така ще се завърти всичко.

Сякаш някой ми удари шамар когато го видях-влюбена бях като ученичка. Така всичко продължи 4месеца,беше супер,но си бяхме обещали,че каквото и да става никой не трябва да разбира и така беше. И изведнъж Боби каза че повече няма да ми пише и че не иска да ме вижда,а само 1 час преди това ми казваше колко му е добре с мен.

Полудях, не знаех какво да правя,не настоях за обяснение защото си беше изключил телефона и не ми отговаряше на СМС. Трудно,но лека полека се съвзех. Всичко тръгна по старо му,мълчах е нас и преглъщах всичко,вече нямаше с кого да споделям и съвсем се затворих в себе си-вече живеех само за детето. И така до 20януари-Боби знаеше че аск ми е включено и тази вече получих съобщение от него,всичко ми се завъртя,плаках много ,докато той пишеш и се извиняваше,незнам защо му повярвах пак,всичко беше по-старо му,пак бях щастлива и го обичах още повече.

На 25май си писахме и се разбрахме че на 27или 28 май ще се видим,но той така и не ми писа до 29май и когато вечерта ми писа ,аз му казах че съм обидена за това че не е намерил време поне за едно съобщение ,а аз съм го чакала. Тогава той побесня и ми каза че всичко му е писнало и че едва ли не заради мен е зарязал всичко и че как вече не искал да има нищо общо с мен и че аз само сам наранявала всички около себе си. А ние на практика се виждахме2-3 пъти в месеца и то само когато той предложеше.

И от тогава пак всичко приключи,заболя ме че не намери смелост да се видим и да ми каже всичко което му пречи в очите,а пак ме разкара на компютъра,въпреки че се бяхме разбрали каквото и да стане да си поговорим на 4очи. Писах му няколко пъти,но разбрах че ме е блокирал на всякъде и не можах да му кажа колко ми липсва.

Тежко ми е защото той ми беше повече от приятел,споделях всичко и го обичах,сега съм пак сама и самотата ме смазва. Почти не излизам,работя в къщи,гледам си детето и това е всичко,а и не смея да излизам много- на мъжа ми не му е приятно дори и с детето да съм навън.

Незнам как се обърка всичко,но мъжа ми така и не разбра нищо и не мога да разбера каква е тази злоба към мен,особено от както почина и майка ми. С него не се говори за нищо,обвинява ме за всичко и незнам как ще се живее така. Наистина незнам какво да правя,искам си приятеля обратно,но как да го направя,искам си предишния живот,но нищо не може да се върне.