Не знам първо да ви споделя ли че съм на 41 год. и нормално ли е на тези година, една улегнала вече жена да бъде влюбена за първи път.

Преди 2 год. се срещнах с мъжа от чата в който се влюбих. Голямо разстояние ни делеше но намирахме време и начин да се срещаме. От среща на среща всичко ставаше по-силно и по-силно.

Една год. след запознанството ни той ми призна че ме обича,аз го обикнах много по-рано. Не можехме един без друг, ако не можехме да си чатим през деня от се чувахме по5-6 пъти по мобилните ни телефони.

Всичко беше като в приказка, аз до тогава не бях изпитвала сладостта от секса,бях много консервативна,но с него направих всичко. Беше истинско, докато преди месец и половина аз без да искам го хванах в чата, не се издадох че съм аз, но с думите които замайваше жената бяха същите както на мен говореше.

Най-много ме заболя когато на въпросната дама каза че иска секс от нея но без влюбване защото в момента имал такава и не можел да се отърве от нея. Това ме разби, не издържах и му казах, че всичко знам.

От там после писането му в чата и обажданията по телефона са други, съжалява за станалото, обичал ме страшно, не можел да живее без мен, но и в същото време се е пречупило в него нещо, т.е.не можел да ме погледне в очите, да ми казва същите ласкави думи и прави секс след като е постъпил така с мен.

Продължава да ми пише в чата, казах му да спре защото това е надежда за мен, че пак ще се видим, целунем, почувстваме.Отказа ми категорично че ще спре.

Какво да правя , не мога без него, обичам го ....той също не може без мен ,но само да си говори,не можел да ме забрави,била съм специалната му жена в живота.

Как да се откъсна от тези мъки, постоянно плача и се тормозя. Помогнете ми!!!