Говоря с приятелка на icq - ти и изведнъж се включва Той - здравей - здрасти - как си - а ти? Никога не съм вярвала, че можеш да се влюбиш по такъв смешен начин. Сами се сещате - следват денонощни разговори и засилен обмен на файлове. Еднакви вкусове, еднакво мислене......идва и момента на срещата - съвсем приятелски - на кафе и дума не става за нещо повече - аз съм омъжена, той има сериозна приятелка.

И тук вече става интересно - влюбихме се.

Следват тайни срещи, откраднати мигове, страст, каквато не вярвах, че съществува....

Е, дойде и момента на раздялата - все пак нали съм омъжена, той със сериозна приятелка, правим глупости, не може така, възрастни хора сме, поели сме ангажимент към тези хора, не можем да ги лъжем вече.

И спряхме да се виждаме.

От време на време здравей - здрасти в чата и нищо повече.

Обаче го сънувам, липсва ми всичко, когато се засичаме по улиците, виждам, че и той не е безразличен - подава ми ръка и я задържа, гледа ме така, както ме гледаше преди, аз него също....тези неща се разбират, усещат се.

Та мисълта ми е, че полудявам, насилвам се да не мисля за него, но е трудно.

Не искам съвет, знам, че и това ще мине, просто исках да споделя и да разбера има ли и други такива шарани като мен.