Здравейте!

Искам да разкажа и моята история.Всъщност вече съм я разказвала,а това е продължението.
Накратко-след 20 год. брак преди 5 години разбрах за изневярата.Дали е така или не-пиянска история.Преживях я кошмарно-много съм чувствителна и дълго не можах да се съвзема.И здравето си повредих.Но казах стига и реших и аз да направя същото,въпреки,че не ми е в същността,за да ми олекне.Не беше трудно да създам връзка,която продължи платонически цяла година.

Разкъсвах се,но исках и аз да го нараня.Но постепенно започнах да изпитвам чувства към другия.И това се случи.Направих го не само за отмъщение,а защото ми беше приятно с този човек,бяхме станали близки духовно.В началото като че ли ми поолекна.Но само в началото-сега се чудя накъде съм.

В къщи се старая да живеем нормално-съпругът ми е добър и грижовен.Иска ми се да прекъсна другата връзка,но ми е трудно.Опитвам се да се виждаме по-рядко,но мисля,че много ще ми липсва общуването с този човек.Не говоря за секса.Той не ми липсва в къщи.

Просто свикнах с него,с писъмцата му по ел.поща,със срещите и приятните разговори.

Какво да правя?Да продължа ли да се виждам с него или да прекратя?

Благодаря ви предварително за съветите.