Благодаря ти,че точно ти четеш писмото ми,защото имам нужда някой да ме изслуша.Нищо необичайно до тук не ми се е случило..даже напротив една обичайна интернет любов,колкото и красива толкова и болезнена-за мен разбира се.

Случи се преди няколко месеца,съвсем случайно се запознах с един изключително интелигентен българин живеещ в чужбина.От приятелски разговори и т.н всичко стана някак си по силно поне за мен.Противно на това,което мислех г-на също ми призна,че между нас става нещо и представяш ли си за по-малко от месец вече ми каза,че ме обича и ми предложи брак..

Интересно,имайки в предвид,че въобще не е в България и си идва едва веднъж годишно,виждал ме е на снимка и 2-3 пъти по камерата.

Странно,но аз му повярвах,че е искрен и...така до днес.Не знам защо точно днес се вразумих и разбрах,че това е пълна ЛЪЖА,небивалица,абсурд!

Аз съм около 30-те..и не вярвам на това,което правя.Да повярвам на "нещото",което в същност е "нищо".?

Говорехме по скайпа,писахме,обяснявахме се и за какво беше всичко? Когато прочетох вашите истории и..ми светна в главата,че всичко е просто виртуално,а така истински боли,че не вярвам на това,което се случва..сякаш сънувам.Та...човека от нета ще дойде след месец в България,но..чак сега си мисля..за какво?

Да си запълни времето? Да се потуши бушуващите хормони? Защо не му вярвам за нищо? Защо мъжете лъжат? Или аз съм прекалено мнителна?

Възможно ли е да ме обича?-Ей така от виртуалният свят..много бих искала някой мъж да прочете това,което пиша и да ми отговори,защо си правите бъзик на чужд гръб?

Нищо още от това за което се съмнявам не се е случило,но..Не вярвам,че има любов в нета,вярвам само,че има истинска болка и разочарование.

Благодаря ти,че прочете това,ако имаш време отговори ми...