Любов ли е да пишеш всеки ден,не седмици ,а месеци,година и да живееш нечия съдба като частица неделима?

Любов ли е по снимка да въздишаш и да жадуваш непочувствени ръце,очи и устни невидяни да целуваш и вместо с тяло да се любиш със сърце? Любов ли е безумно да изтръпваш при всеки телефонен звън и чуеш ли гласа далечен да шепне в транс: ОБИЧАМ ТЕ!!!

Здравейте мили дами,много истории прочетох и накрая и аз събрах смелост да напиша и моята история.Влюбен съм в една невероятна жена,но незнам дали тя някога ще бъде с мен.

Всичко започна съвсем неочаквано.Чат запознанство от преди една година,един месец и 26 дни.Помня ги точно защото това са най-хубавите дни в моя живот.

Всичко щеше да е като в приказките ,ако тя не беше омъжена.Има едно невероятно детенце ,и един страшно глупав и егоистичен мъж.Мъж който не оценява какво има до себе си,мъж който слага себе си и парите на първо място, пред нея и детето им,мъж който постоянно и вдига скандали и я изкарва нея виновна за всичко,мъж за който по важно е как ще изглежда в очите на другите(самохвалко)отколкото мнението и състоянието на съпругата и детето му,мъж който по един или друг начин постоянно ги наранява със своето отношение и незаинтересованост към тях.

Историята ни е като от приказка,всичко започна в един февруарски ден на 2007 година. Влезнах в чата след като бях слушал за него цяла вечер и написах на няколко имена "Здравей",докато еднo от тях ми отговори същото,тогава не съм и предполагал ,че това  "здравей"ще промени живота ми.Отначало си пишехме в пощата,докато един ден решихме да се видим в SKYPE.

От тогава всеки ден и по цял ден (вече близо година  тя работи в чужбина и работата и позволява да е пред компютъра през целия ден),с изключение на неделите сме заедно ,защото тя тогава е със съпруга си в къщи.Когато сме заедно всичко е толкова хубаво,времето сякаш спира и на света оставаме само ние двамата.Все още не сме се виждали на живо,но това не ми пречи да съм безумно влюбен в нея.

Тя е толкова красива,интелигентна и е образеца за жената за която съм мечтал винаги.Тя е човека който спира дъха ми,човека с който мога да споделям всичко, и който ме кара да се чувствам жив.

Същите чувства който изпитвам аз ги изпитва и тя,знам че мога да я правя щастлива и да и дам толкова любов,внимание уважение,колкото тя не е получила през всичките 10 години брак.

Обичам много и нея и детенцето и и бих искал да съм с тях ,но.....Знам че повечето читатели на този хубав сайт са жени,затова като жени бих искал да ми дадете съвет какво да направя да бъдем заедно?

Как да я накарам да погледне реалността,и да види ,че живота може да бъде много по хубав и различен от този който го води в момента,а не просто да стой спусната по течението?Знам че ще кажете тя има семейство,но аз ще ви кажа тя има просто подпис,семейство е много по различно от отношението и държанието на съпруга и към нея и детето им.

Тя е невероятен човек,тя е едно ангелче и заслужава много повече от това което и дава мъжа и(между другото той не и дава нищо)

Аз съм убеден,че мога да им дам всичко това,защото много, много ,много я ОБИЧАМ!!!