Здравейте, аз съм на 16 години от едно градче в северна България.

Преди около 5 месеца се запознах с един мъж, чрез интернет, той е 28 години по-голям от мен. Пишехме си всеки ден, с нетърпение чаках да свърша училище, за да се прибера и да си пиша с него ... така дните минаваха разговорите с него ме правеха Щастлива.

Неусетно с течение на времето, той започна несъзнателно да ме привлича, това което чувствах вече не беше просто увлечение. Знам, че на 16 години едва ли мога да говоря за любов, но силната симпатия не спира и до днес, една вечер той поиска да спрем да си пишем, попитах го защо, отговорът му беше,защото  се влюбвам в теб, а ти си толкова малка. Беше прав, престъпление е дори и да си пиша с този човек. Но когато ти е хубаво с някого, всичко останало няма значение.

Сигурна съм, че и аз го карам да се чувства различно, но това няма значение все пак съм малка! Той помни всичко което му споделям, дори и с подробности.

Имаше дълъг период, в който спряхме да си пише, на мен много ми липсваше, навярно и аз на него.

На 8-ми Март имах Рожден ден, на 9-ти той ми писа, за да ми го честити, мислех си, че ме е забравил вече, но той ми каза, че не би могъл да забрави момиченце, като мен. На моменти чувствам болка, гняв дори омраза към него.

Не трябваше така да обърка "спокойният" ми живот. Отблъсквайки ме от себе си, все повече и повече ме караше да се "влюбвам" ... казвайки ми, че след време за мен ще бъде само сън, всичко това ме караше да не знам къде съм.

Никога няма да забравя този мъж, заради когото всяка вечер когато си легна плача, този мъж, който ме накара да гледам по различен начин на живота ...

В няколко реда не мога да Ви разкажа как се чувствам сега, но дано моята история достигне до сърцата Ви ...