Чета от доста време насам статиите в истински истории, но така и нямах смелост до сега да напиша своята. Сигурно ще е смешно или глупаво, някакво си момиченце да споделя своите неща, сигурно историята ми е банална и няма смисъл да я споделям, но може би с непознатите хора ще ми е по-лесно, отколкото с близките.

Вярвате ли, че човек може да се влюби в някой от интернет? Да види няколко негови снимки, няколко разговора в скайп...Някой вярва ли в това? Като казах, че сигурно историята ми е банална...писахме си около две седмици и аз реших да се разходя до София.

Имаше вълнение преди срещата...както обикновено преди всяка среща. Не знаех дали да очаквам нещо различно, не знаех дали ще се харесаме, какво ще последва от всичко това, но знаех, че искам да го видя.

Вярвате ли, че когато го видях на спирката, сърцето ми биеше толкова силно, както когато изпиташ нещо по-различно от симпатия. Прекарах хубав следобед. Беше ми приятно в компанията на това момче. И двамата бяхме доволни от развитието на срещата. Беше ни хубаво от първата до последната минута, преди да си тръгна.

Надявах се да съм оставила добри следи в съзнанието му, надявах се, че макар разстоянието, все пак е почувствал това, което и аз. Но винаги има едно НО...а в моя случай беше, че моето момче е било през цялото време с нагласата, че не може да се влюби в момиче от интернет.

Дори и след като се видяхме. Каза ми, че е бил с тази нагласа и може би затова не е изпитал тръпката, която аз почувствах. Не е гаранция, че щеше да я изпита и при други обстоятелства, но според е оказало влияние тази негова настройка. А по-късно ми каза, че аз съм летяла в облаците, че съм си втълпила още преди да се видим, че ще се харесаме и...затова при мен е било по-различно.

Объркана съм от всички тези думи, от това, че му е било приятно с мен и в същото време, аз си оставам нереална, момичето от скайп.

Иска ми се да имам възможността да му покажа, че греши, че интернет не е грешка, не е нереалност. Знам, че не е редно да се прибягват до такива срещи, но понякога не избираме начина, по който можем да срещнем правилният човек.

Иска ми се да получа някакъв съвет... дали изобщо има смисъл да опитам да му покажа, че не е невъзможно връзката между нас, или просто да оставя нещата такива, каквито са и повече да не поддържам никакви отношения с него.

Иска ми се да знам, че съм направила и невъзможното, преди да спра, но не знам дали това няма да е грешка...