Здравейте всички !

Искам да разкажа моята история защото имам нужда от това. Срещнах го преди осем месеца в сайт за запознанства, всичко беше на шега моята регистрация и писането с хора от сайта. Но се появи той едно момче по малко от мен, което искаше да се видим на кафе от един град сме.

Не му мислих и реших че какво толкова ще е само кафе. Аз съм омъжена имам две деца и прекрасно семейство и никога не ми е минавало през ума , че ще се влюбя в друг човек. Но се случи влюбих се и се измъчвах от тази любов която беше невъзможна и грешна.

Мисля , че и той ме обичаше защото не посмя да прекрачи границата измъчваше се и той но аз имах семейство .Това момче се бореше като мен с всички сили с любовта срещахме се от време на време защото така се зареждахме един от друг с сила която ни беше необходима за да продължим.

Не сме имали сексуални контакти но духовни да разбирахме се с поглед само .Той не искаше провала на семейството ми както и аз , но любовта ни измъчваше.

Така един ден си намери моми, че аз , чест, но каза, но се зарадвах за него защото трябваше да е щастлив а аз не съм подходящия човек за него.

Обади ми се и ми каза поиска моя съвет и аз му казах , че трябва да гледа напред аз ще му остана пак близък човек , но приятел.

От тогава не сме се чували незная как се чувства , но аз го обичам още макар и , че трябва да го изтръгна от сърцето си аз го обичам.

Незная какъв ще е коментара по моята история , но това е истината от която ме боли.