Здравейте!

Бих искал да споделя една история, защото съм съкрушен и просто се нуждая да споделя. Всичко започна на 9ти Юли 2008 година. Запознах се с едно момиче съвсем случайно в един чат. Тя е на 24, а аз съм на 17 години.

Първият път когато си чатихме беше 8 часа, и така 20 дена подред поддържахме връзка по телефон и в скайп. Всичко беше толкова красиво, макар и виртуално, след което, тя ме покани да отида при нея, за да се видим. Беше 22:00, когато го решихме и без да се поколебая в 03:20 аз тръгнах с влака към нейния град. Когато вече бях пристигнал, и сляхме погледите си за първи път, аз усетих толкова хубави чувства, че просто не могат да се опишат с думи.

И двамата в началото бяхме леко притеснени, срамежливи. Ходихме по кафета, насам натам, показвайки ми града в който живее. И двамата бяхме толкова развълнувани от факта, че в този момент сме заедно, а не пред компютъра вкъщи, чатейки.

 Бяхме на една пейка, когато тя ме целуна. Просто беше много красиво. Следващия ден, бяхме свикнали един с друг, забавлявахме се, смеейки се на най-разлини неща. Това беше последната ни вечер заедно. На мен просто не ми беше до единия секс и за това не съм правил нищо по въпроса. Пихме коктейлчета на едно кафене последната вечер, разхождахме се в парка, и пак си седнахме на една пейка, където и двамата си се бяхме сгушили целувайки се страстно с чувства. Стана късно и аз трябваше да се прибирам към хотела където бях отседнал, но като наближихме такситата, не искахме да си тръгваме и не помня точно как станаха работите, но започнахме да се целуваме развълнувано и страстно подпряни и прегърнати на някаква стена.

Усещах я колко тежко диша,колко развълнувани и възбудени бяхме и двамата. Можехме да отидем в хотела точно този момент, но мислех, че е прекалено прибързано и двамата отстъпихме.

 След като се прибрах в къщи, стана така, че ще ходим двамата на море точно след 1 седмица. 2-3 дена след прибирането ми, аз започнах да усещам как започва да се държи странно, че явно не си го е представяла така, или просто не е знаела какво точно иска - както всяка една жена.

Усещах "пламъка" между нас намалява, но си премълчах и си мислех, че на морето всичко ще се оправи, и ще бъде перфектно, но уви не бях прав. Тръгнахме на море, чакайки се в Бургас, за да отидем на Слънчев Бряг, където ни чакаха.

 Стояхме за 4 нощувки и 3 дена, но аз си заминах по-рано, а причината за това ще я обясня. Усещах как и ставам безразличен, как ми обръща все по-малко и по-малко внимание, не беше момичето в което се влюбих.

Да влюбих се - може да сме се запознали в някакъв глупав чат, че сме говорели по телефона, и че сме се виждали само 2 пъти за целия период, аз наистина го чувствах. По принцип си падам човек който обича купоните, най-вече покрай морето, човек който обича да се забавлява. През дните в морето, аз бях тих, не можех да кажа нито дума, за да не предизвикам някаква ярост в нея. В дискотеката се депресирах, стоях на масата тя дойде да ме пита какво става, а аз не отговарях.

След като стана време да си тръгвам, тя дойде да ме изпрати на гарата, където искаше да ми върне една сребърна гривна, която и бях подарил, защото се била чувствала \"задължена\" за нещо. Аз и отговорих, че настоявам да я задържи, за да се сети поне веднъж за хубавите моменти които бяхме заедно. Дойде автобуса, целунах ръката й и си тръгнах. Ревал съм почти целия път, даже и в този момент, докато пиша тази изповед. Чувствам се съкрушен, нямам желание за каквото и да е било.

 Единственото нещо, което мога да правя е да ридая, и да се сещам само за хубавите спомени между нас.

Разлика 7 години, но толкова красиво нещо, не знам дали някой е изпитвал, дори и то само за 2 дена. Благодаря ви, че отделихте от времето си, да прочетете историята на едно заблудено от любов момче.