Здравейте! От доста време чета историите публикувани в този прекрасен саит и реших да Ви споделя и моята, колкото и банална и изтъркана да е тя.

За пореден път се уверявам, че човек никога не трябва да казва никога. Аз съм или поне бях от хората, които не харесват интернет запознанствата, чатовете и т.н.и никога не съм се вълнувала от тях. Чудех се как и защо повечето ми познати излизат с хора, с които са се запознали в Интернет пространството.

До преди половин година когато така съвсем случайно се запознах с един много мил младеж и така на майтап реших да си пиша с него просто да си убивам времето или и аз не знам защо. Но този майтап продължава вече повече от половин година всяка вечер, въпреки скептичното ми отношение към този вид общуване. Той живее в чужбина. Това до някаква степен ме кара да си мисля че си урежда сигурна компания за когато се прибира тук, въпреки, че не ми изглежда да е такъв човек. Все пак винаги трябва да се има едно на ум.

В същото време нещо не ми е наред ако пропуснем и вечер да се чуем или пишем. Толкова много свикнах с него. Общуването с него ми е много приятно. Не знам какво ми става. Или знам, но не искам да го призная пред себе си.

Най-страшното е, че той се прибира след седмица. От една страна много искам да го видя, а от друга ме е страх да не се разочаровам и той да не е образа които съм си изградила или може би аз да го разочаровам с нещо. Надявам се да е същия мил, добър и разбран човек както в чата.

Искам да Ви благодаря за отделеното внимание :) И наистина никога не казвайте никога, защото никога нищо не се знае.