Здравейте, на всички от най-готиното списание.Казвам се Петя и съм на 16. Историята, която ще ви споделя е по своему толкова неповторима и невероятна,но и толкова трагична.

Всичко започна преди около две години. Една топла майска вечер, тъй като ми беше доста скучно, реших да се позабавлявам малко като влезна в така наречиният чат.И там за първи път ми писа любовта на живота ми-ТОЙ.Неусетно се влюбихме един в друг.Всичко беше повече от прекрасно-говорехме си по цели часове,пишехме си до сутринта.Единственият недостатък беше че моето мъжле е помак.Един Ден решихме да се видим.Признавам си,че ме беше малко страх дали ще бъде толкова красив,колкото си го представях.Но не сбърках като отидох.Той ме очарова със своята красота и интелект.

Тогава извърших една глупост-избягах от вкъщи,за да го видя.И когато родителите ми ме намериха с полиция и разбраха,че е мюсюлманин ми забраниха да се виждам с него.Но това като че ли направи връзката ни още по-силна.

Цялото това лято го прекарвах пред компютъра в разговори с него и с телефон в ръка и не съжалявам.След като дойде есента,започнахме да се виждаме често,докато един ден той реши,че трябва да скъсаме

В този ден имахме чувството,че светът се срива под краката.Спомням си,че плаках ужасно много.И как да не плача?Любовта на живота ми ми каза КРАЙ.Какво трябваше да направя?Не се примирих продължих да се боря и го спечелих.Малко преди да се съберем отново,разбрах че е скъсал с мен,защото ме е обикнал истински и прекалено дълбоко.Било го е страх да се влюби истински.Осъзнавайки,ми каза че не може да живее без мен и че аз съм любовта,която дълго е търсел.Аз се съгласих веднага със Мъжът На Моя Живот

Даже усещам,че ме ревнува,тъй като на никой няма да му бъде приятно да му кажат-Леле колко хубава е Петя(особено като знаем какви са мюсюлманите).И тази година за малко да имаме дете,но ни се размина.Както разбрахте сме отново заедно и се обичаме повече от всякога.Сега моето мило е приет да учи в Благоевград и ще бъдем почти цялото време заедно,а после може и да се оженим.

Може би се питате,защо ви разказвам тази история,като тя е с щастлив край?Родителите ми са много против него и тази връзка,а аз не мога да живея да без него.Не си представям сутрин да се събуждам и да не виждам красивото му лице.Искам да е до мен всяка минута,но не искам да загубя семейството си.Възможно ли е българка и мюсюлманин да сключат църковен и граждански брак?А ако в историята е намесено и дете?Моля ви,помогнете ми!