Здравейте,на всички от най - интерсното,поучително и пълно със съвети списание.Искам да споделя с вас своята необикновена интернет любов,но в същото време така неповторима и невероятна.

Всичко започна преди две години.Една гореща майска вечер, отекчена от еднообразното ежедневие реших да се позабавлявам като влезна в така нареченият чат.И там срещнах голямата си любов,мъжът на моя живот.

За първи път влезнах в чата и ето че открих голяма си любов.Отначало не мислех, че ще се влюбя в Него.Но всичко стана само за няколко дни.Той се държеше повече от прекрасно.Беше толкова мил,пишехме си по цели нощти,говорихме си часове по телефона.

Един ден той ме помоли да отида до Благоевград,за да се запознаем и да ме види.Помолих майка си най-учтиво да ме пусна,но тя не пожела да направи това.Тогава аз намерих решение на проблема.Той беше всичко за мен и аз трябваше да намеря начин да го видя,дори с цената на живота си.И тогава избягах,но не съжалявам.Този ден беше най-хубавия в живота ми.Прекарах един ден с ЛЮБОВТА НА ЖИВОТА МИ.

След това ме намериха с полиция.И баща ми като разбра,че Той е помак нищо не каза,но после ми забрани да ходя с него.Но аз не го послушах.Въпреки това имаше начин да се свържа с него.Пишехме си в чата по цели дни,говорихме си непрекъснато.Не можехме да се откъснем един от друг.

Дойде септември.Моментът, в който можах да го видя отново.Да зърна красивото му лице и усмивка.Идваше всяка седмица и си прекарвахме просто перфектно.

Един ден Той ми съобщи,че иска да скъсаме.И какво трябваше направя тогава?Да се откаже и да продължа напред?Да се опитам да го забравя и да потърся друг, с когото да го забравя?Аз продължих да се боря.От моя приятелка чух,че и споделил,че е скъсал с мен,защото го е било страх да не се влюби истински.Но вече е било вече станало

След известно време се събрахме.Като ми каза всичко това така се развълнувах и зарадвах.И до днес сме заедно.Даже замалко да забременея,но се отървахме.Сега Мойто Мило е приет да учи в Благоевград и ще сме почти по цял ден заедно.И като и аз завърша ще се оженим

Може би се питате защо ви разказвам тази история?Нали това е една история с щастлива история?Проблемът е,че той е мюсюлманин и родителите ми са против тази връзка.Искам го не мога да живея без него,но и родителите си не искам да загубя.Изправена съм на кръстопът.На няколко пъти съм говорила с майка ми за него,но направо излиза от стаята.Може ли мюсюлманин да се ожени за българка и трябва ли тя да приема вярата му?А ако в историята е намесено и дете.Помогнете ми