Здравейте!
Малко са хората, които пишат тук, защото всичко им е наред  Аз не съм от тях, естествено
Историята ми е доста позната, предъвквана може би хиляди пъти из форуми и т.н., просто главните действащи лица сме Аз, Той и Скайп :)

Започвам, може би съм доста объркана и писмото ми няма да следва някакъв ред, но искам да споделя.

С него се запознах в сайт за запознанства (естествено). Много малко комуникирахме там преди да се прехвърлим в скайп (чудно хубаво и измамно местенце).

Няколко дни след като започнахме контактите в скайп, той прояви желание да дойде да ме вземе от работа. Аз изобщо не се възпротивих, ама и как да го направя, той - невероятен, симпатичен, свива ми се корема само като си помисля за него. Дойде, качих се в колата и много странно наистина, той ме заведе в къщи, с обяснението, че имал работа ... Обадили му се докато пътувал към мен  Е, добре, случват се такива неща .
Аз бях на седмото небе, интересна случка наистина, но  след тази ни среща, контактите останаха само на ниво скайп - ужас 

Няколко пъти съм правила опит да го накарам да се видим, но безуспешно е няма да досаждам я, ако иска, насила хубост не става.

Интересното в цялата ситуация е, че той така сладко ме омайва, че мога да се побъркам от щастие (но само в скайп). Уверявал ме е многократно, че съм единствена, че няма друга жена в живота му  Когато го контрирах с въпроса, ами защо след като е така си губи времето в скайп да ми говори, като може тези неща да ги свърши и в един реален контакт ...

На този момент ми отговаряше, да почакам малко, и това ще стане, даже съвсем скоро, само да имам малко търпение  Е, реших да почакам, да видя какво толкова ще се промени ... Въпреки, че , ако има да се случва нещо, ако го искаш, то ще се случи, няма да го отлагаш .. (Още не сме се виждали от първата среща, но разказа продължава).

Комуникацията продължава, ако съм по-лудичка, даже бих си помислила, че си имам човек до себе си, приятел, партньор  Една вечер изяви желание да ме види  Бил наблизо и ако искам . Аз му отказах - ама наистина беше късничко и се разбрахме да се видим на следващия ден  Аз разбира се изобщо не си и въобразявах, че ще го видя, но, О, чудо...

Получих смс (непознат номер), но с текст, който ми отговаря на въпроса чий е номера  Не се поколебах и една минутка и му се обадих.  Говорихме си, не повдигахме въпроса за срещи или нещо подобно. (Само между другото да спомена, от първата ни среща до този момент в историята е минал около месец!). Сладки приказки и чао, разговорът приключи.

Аз, не знам на кой свят се намирам, може би малко над седмото небе. Светлинка. Вечерта си течеше... Изведнъж телефонът ми звънна, ТОЙ  Лелееее, викам си, щастие ... Треперя, но вдигам, гласът ми - хладнокръвен (или поне така си мисля)  Така ми говореше, че останах с впечатление, че е пред вкъщи и го попитах.

Той каза, че още не е, но ще дойде да ме види. Не можех да повярвам, когато наистина дойде, просто това беше някакъв сън , нещо нереално  Но факт ;) - по-щастлива от мен няма на света.  Седяхме в колата, говорихме си (общи неща). Но той трябваше да тръгва, имал уговорка с приятели да гледат мач(наистина с приятели, защото му се обадиха и дочух мъжки глас). Разделихме се съвсем нормално, чао-чао и толкова.

Докато бяхме в колата, той се притесняваше да говори много с мен, не направи и малък опит да ме наближи за целувка или пък за нещо друго (нали уж всички бързат да стигнат до крайната цел, той защо се колебае?????? Но и аз съм желязна) Той тръгна...

Скайп отношенията ни продължават да са все така редовни  Аз съм единствена, но трябва да почакам още съвсем малко (защо ми ги говори тези неща, не си ли дава сметка, че се връзвам ... веднъж му бях казала, че от това, в по-прав текст не мога да му покажа .. знаете какво)  Полудявааааам ...

Но чакам, наистина го харесвам много Няколко дни след срещата ни , бяхме се уговорили, ако много ми домъчнее за него да му се обадя  В този момент изобщо не ми мина през ума, че може на него да му домъчнее и също да звънне ... Звъннах му, говорихме си  (Той е на работа, нощна смяна и работата му е в движение). Разбрах, че е близо до вкъщи и го попитах дали не иска да дойде да ме види  Той започна да увърта  Не ми трябваше много, ок, няма проблем му казах, но се сърдя  (Съжалявам, ама който и да е ще реагира така). След като чу , че се сърдя, каза, че до 5мин е пред нас  О, Победа си мислих аз ... Дойде, наистина  Не беше сам, с колегата си беше, но дойде  Видяхме се, говорихме си, посмяхме се тримата и кой от къде е (все пак са на работа) 

В скайп всичко е цветя и рози  почти постоянно е на линия, ако не е, като се върне ми казва .

На мен обаче в един момент ми писна, просто не можех да повярвам, че ми се случва такава небивалица  Реших да сложа картите на масата  Така се завъртя разговора и аз му казах, че няма нужда да ме прави на луда  Да казва причината и да се приключват нещата ... Не може да ме питаш къде ще ходя, с кого ще ходя, а в същото време всичко да започва и да приключва в скайп  Казах му, че има два варианта за поведението му ... Единият - липса на всякакъв интерес извън скайп, а втория - приятелка  Каза ми, че не е така, опроверга ме  Ок, ама не действа...

Ядосвах се много, страдах, после се успокоявах  Случайно разбрах обаче, че в крайна сметка, май моя човек си има приятелка ... Информацията ми не е потвърдена на 100%, не съм го видяла с очите се  Но ми стана много гадно  (Забравих да кажа, че в по-голяма част от случаите, инициативата за разговори в скайп я поема той, аз реших да бия отбой, защото ми омръзна да живея онлайн. Той веднъж ме пита какво ми има, да не би да се сърдя, че не пиша)...

Страдам си  Не знам кое е истина и кое не, но предела на нервите ми стигна и реших да не ми пука ... (Минали са повече от два месеца и половина от началото на тази одисея)...
Преди няколко вечери си говорим (в скайп естествено, не се заблуждавайте)  Решавам аз да не се тормозя повече с приказки и му казвам, че ще гледам филм, всичко е ок  Е да, ама ...

Прецакаха ми се субтитрите и реших да го помоля за помощ (чувала съм аз, че мъжете обичат да се чувстват герои). Изпратих си сълзливата картинка, но . глас в пустиня  Реших сама да си помогна, Неволята не идва  Справих се (още не знам как). ... Продължавам да си гледам любовното филмче, когато, О, Чудо  получавам съобщение в скайп, загрижено при това ...

Реших да не му пиша веднага, така или иначе съм се справила и без негова помощ, а и филма наистина е интересен  Малко след като не му отговорих, той ми звънна по телефона (... не мога да повярвам, от къде толкова смелост) Говорихме си, загрижен ме пита какво се е случило (т.е. с това започна разговора)  Предложи ми да се видим ... На мен толкова вече не ми пукаше, така безсилна се чувствах, че се съгласих  Той дойде 

Слязох в колата, седяхме, говорихме си (т.е. аз  той пак е леко притеснен). Отново не прави нищо да ме докосне или пък целуне  Реших, че няма да стане така тая работа 

Внимателно подходих, полека лека, накрая уж без да искам го целунах по бузата  Той замръзна за части от секундата  Но бързо се окопити, започна да ме целува, много нежно, все едно съм от стъкло  много се целувахме  Е, и до крайна фаза стигнахме, беше невероятно  Супер . Не искаше да ме пуска да си тръгвам  Но нямаше как просто  Тръгнах си...

На следващият ден, аз на върха на щастието , не знам къде се намирам  Еуфория от всякъде  Излизах на кафе с приятелки, напред-назад, той е на работа, няма да го притеснявам, а и все си мислих, че ше звънне - е да, ама не . На следващият ден, аз вече съм в абсолютна депресия  Какво стана по дяволите???? Сълзи, сополи ... Ужас, края на света  Оплаквам си злата участ  Ама колкото и да ревях и да се тръшках, той така или инъче не се обади  Решавам да се стегна аз, не може то така ... Айде де, ще ме прави на луда, не е познал просто (Много ми е гадно и си мисля, че така си давам кураж и съм силна) На следващият ден отивам на работа, върша си задачките, имах и излизания ... (Е, кофти ми е, тъжно ми е, няма как - той продължава да не звъни) ... Излязох служебно от офиса и както си вървях го видях (колата му видях)  Лелеее, ами сега, какво да правя, той няма как да ме е видял  Мисли, момиче, мисли  Ще му се обадя, пък каквото - такова  Звъннах му, той сякаш ми се зарадва като ме чу, как си, що си, дъра-бъра  Много бързал  (каза ми защо бърза, къде отива, всичко е ок) ОК, казвам, звънни по-късно ако искаш . Не звънна . :((( (Аз си мислих, че поне в скайп ще пише... Той даже не беше влизал тези няколко дни :((( )...

Четири дни след въпросната вечер, нашето момче се появява в скайп ... Аз твърда като скала - не пиша ... Да , ама той пише  сменихме си няколко реда бързи (общи приказки), но аз трябваше да излизам и не се поколебах да го направя ... Разбрахме се като се върна да пишем  Нямаше го ... :( . Вечерта се появи ... писа ми  и аз му писах . той гледаше някакъв мач и му преложих да пише после като си го догледа, че и аз имам малко работа  мача свърши , а той беше изчезнал вече ... Без дори чао да каже . Стана ми доста обидно и му писах едно язвено съобщение, което трябва да получи когато си включи компютъра, но .. незнам ...

Това е (с много повече от две думи) историята ми до вчера . Объркана съм, незнам какво да правя с него, определено много ми харесва. Но поведението му ме побърква.. Може и аз да греша някъде, сигурно Но си мисля, че съм се държала добре, не съм задавала собственически въпроси, била съм себе си, не съм лъгала и той мисля, че знае това... Ако някой има логично обяснение на случващото се, ще му бъда благодарна да сподели ..
Извинявам се за обстоятелственото писмо, но просто исках да напиша всичко. И все пак продължавам да съм объркана . Благодаря, че изчетохте цялата ми изповед, истинска е...