Здравей.
Благодаря ти, че избра моята история. Аз имам нужда да ти я кажа и да прочета съвета ти. Моля те, помогни ми.
Сега е нощ и аз съм сама пред компютъра, търсейки начин да излекувам мъката си. Задавам си въпроси от рода на "защо става така?", "защо той не ме обича"...
Сигурно се питаш кой е той - той е най-ужасното нещо в живота ми.
Познавам го от 9 месеца. Запознахме се в един сайт и започнахме да си чатим. Веднага като видях снимката му, се влюбих в него. Беше като изрисуван - с руса коса, сини очи, хубава усмивка...Наистина се влюбих. Хареса ми това, че споделяше с мен, без да ме познава, че е искрен. Даде ми телефона си и аз му се обадих...Говорихме си и се влюбих още повече. Но въпреки всичко се случваше това, което аз най-много мразя - аз го търсех, аз му предложих да излезем, а всъщност исках да е обратното. Но в крайна сметка нищо от това, което исках не се случи.
Видяхме се и не го харесах особено. Стори ми се надменен и съм била права, но тогава не го осъзнавах. Бях си създала един образ и не вярвах, че това което тогава видяха очите ми е истина. Бях влюбена, но той не издаваше такива признаци. Повтаряше ми, че не може да се влюби и куп други глупости. А аз имах нужда да разбера дали ме харесва, исках да го видя отново. Но той нищо не казваше, нищо не правеше.
И скоро след това започнахме да се караме всяка вечер. Той се държеше много гадно, беше студен и когато аз отговорех на неговите нападки, започваше да ме обижда и да ми говори, че аз съм виновна. А аз просто исках да знам "да" или "не"... Скоро след това ми предложи да не сме гаджета, но да сме приятели и да правим секс.
Тогава приех...и наистина се радвам, че въпреки всичко не спах с него. Сега щеше да ме боли може би още повече...
Скоро след това караниците станаха непоносими...той ми говореше, че съм лигава, досадна, вдигала съм скандали за всяко нещо, а аз му повтарях, че не е така докато един ден ми писна и се скарахме много зле.
Той ми каза най-гадните неща, които някой ми е казвал - например, че съм боклук и т.н.
И когато аз му върнах "милите" думи, той каза, че не иска да чува повече за мен и аз се съгласих. Разделихме се за четири месеца през които аз непрекъснато мислех за него.
Имах гадже и още имам, но продължавам да мисля за онова момче като най-голямата глупачка на света. Едва ли има някой, който би простил такива ужасни думи и такива унижения, но аз ги простих. И отново се сдобрихме.
Тогава бях страшно щастлива до момента, в който той отново заговори за секс и аз му казах, че нещата вече са различни.
Казах му, че вече не съм девствена, а той ми отговори, че съм курва. И знам защо го каза...беше го яд, защото е долен егоист. Отново се скарахме и отново се сдобрихме. Наистина ме заболя от това, което каза, защото не беше така.
Просто имам приятел, харесвам го и съм на 17. Но пак му простих:(((( И всичко вървеше добре до миналата вечер, когато ми каза, че аз съм била виновна за всичките ни скандали...изми си ръцете и ми изсипа хиляди обвинения...Не разбирам с какво съм заслужила всичко това...Аз просто исках да му дам сърцето си. След миналата вечер чашата преля и повече и реших да не му позволявам да ме тъпче повече, но въпреки всичко, въпреки че осъзнавам всичките му недостатъци, аз продължавам да го обичам и да страдам заради него.
Защо става така...? Къде бъркам...?
Защо се държи с мен така...?
Защо го срещнах...?
Защо небето е отново така тъмно, защо не виждам дори една искрица надежда в него...???
Моля те...кажи ми!
Защо?