Здравейте. Не знам точно как да започна. Сякаш не мога да намеря точните думи, сякаш всичко, което кажа ще изглежда.. недостатъчно и слабо в сравнение със стихиите, които бушуват в сърцето ми.
Но да започна от самото начало. Дълго време живота ми протичаше сякаш монотонно, без посока,без път по, който да вървя. Сякаш бях потънал в бездна..
ледената бездна на самотата. Вече бях изгубил надеждата, че в живота може да грее светлината. И точно тогава, в момента когато всичко ставаше тъмно и изхода изчезваше се появи светлината.Преди около 8 месеца в живота ми се появи Тя. Не съм сигурен, незнам дали би трябвало да благославям или да проклинам този ден.
Може би по-малко и от двете, незнам.
Явно откъснат от живота, прекарвах все повече време в интернет, в пространството на чата, място където може да срещнеш различни лица с които да прекарваш времето си в разговори, да срещаш различни характери дори да намериш. Някого- поне така бях чувал..
И така в тази виртуална среда.. попаднах на Нея. Започнахме да си пишем, ден след ден. Така и не усетих, не разбрах кога нещо в мен започна да се надига.. как с всеки нов ден започвах с нетърпение да очаквам мига, в който ще видя познатите инициали, и на монитора ми ще се появи текста изпратен от нея.
Минаха седмици... мина месец, неусетно аз се влюбих. Дълго преди да видя образа й, аз вече бях отдал сърцето си на нея, тя ме бе пленила с характера си, с добротата си,в последствие с красотата си...
На някои подобно нещо може би ще се стори глупаво и странно, да се влюбиш в някого без да си го виждал, от разстояние..но се оказа, че разстоянието няма значение..тя живее в квартала ми, дори имаме общо познати.
Всичко изглеждаше.. неописуемо. Облаците над мен започнаха да се разведряват, слънцето заблестя... Те беше слънцето. Но всичко това не трая дълго. Аз разкрих чувствата си, но те останаха несподелени. Аз я обичах от дъното на душата си, от дълбините на сърцето си, тя ме възприемаше като брат, като приятел. Аз продължих да се боря, да се мъча да докажа любовта си,да й покажа, че Тя е Тази, която е вдъхнала живот в мене,събудила е отново пламъка в гърдите ми. Никога, никога не бях изпитвал подобни чувства, никога не бих могъл и да изпитвам отново същото към някоя друга...
Ние продължавахме с този чат.. Тя не искаше да се срещаме, не искаше връзка, чакайки перфектният човек, те ме признаваше единствено за неин приятел -за чат.
Аз не съм перфектен, никога не бих могъл да съм,имам слабостите си, греша,но я обичах...обичам я. 8 месеца се боря, боря се за нещо явно невъзможно, за любовта, дори за чистото приятелство,нейното приятелство. И все пак се видяхме..засякохме се,аз продължих..
Надеждата се усили. Но накрая, нещо стана.. започнаха проблеми, неразбирателства, не си говорихме.. с присъствието си съм Я задушавал.Всеки дори Тя ми повтаряха, че нищо не би излязло, но аз продължавах да вярвам,в сърцето ми още гореше искрица надежда.
Скоро с нея започна да си чати и един от най-добрите ми приятели, човек с който бяхме неразделни, човек с който 10 години сме били неразделни. Постепенно той също се влюби.. И сякаш изведнъж, загубих един скъп мой приятел,ние се скарахме, скарахме се за нея, макар, че никой от нас не я притежаваше. Бях опитал да върна приятеля си... неуспях,може би не съм опитвал достатъчно, Може би от прекалена ревност не съм искал. нещата продължиха така.
Радостните моменти се редуваха с горчивите сълзи.
Никога в живота си не съм плакал, не съм ридал толкова колкото съм го правил тези 8 месеца.
Тя и приятеля започнаха да излизат, чисто приятелски, но тя не желаеше да постъпи по подобен начин с мене.
От това започнах да страдам все повече и повече.. Но аз продължавах да я обичам, за мене тя беше всичко...
Тя беше нещо, което никога не бих искал да изгубя, въпреки, че никога не съм го имал.
Тя върна смисъла в живота ми, без нея сякаш всичко се сгромолясва, отново се връща в тъмнината, която е още по-дълбока и поглъщаща. И ето, че сега се скарахме отново.. за пореден път аз избухнах и започнах да обвинявам, нещо на което нямах право.
Тя никога не ме е лъгала, беше ми казала да не очаквам нищо повече от приятел. Но според мен аз не получих дори това приятелство. И сега аз седя и пиша това, мисля си за равносметката.
Изгубих добър приятел, открих любовта на живота си, да я задържа за себе си, но не успях, не постигнах нищо. Седя си в тъмното и си мисля какво да правя. Има ли смисъл да се боря за нещо наглед невъзможно,без което живота ми сякаш ще секне? Или да се опитам да гледам напред и спомените и терзанията да ме разкъсват цял живот, като свиреп хищник над своята жертва?
Разбира се, че има други момичета, но Тя е само една. Истинската любов се среща само веднъж. Има ли смисъл да продължавам напред след като знам, че никога повече към никоя не бих могъл да изпитвам подобно чувство, толкова силно и чисто?
Аз още я обичам, всяка моя фибра тръпне при мисълта за името й, за образа й, за усмивката й, за светлата и чиста нейна душа.. за прекрасните й сини очи.. тези очи, казват, че очите са прозорец към душата,каква прелестна душа носи Тя. Но всичко това ще си остане само един блян. Тя ми беше казвала, молила да не очаквам нищо и да я оставя, за да не страдам.
Сега когато погледна назад разбирам и осъзнавам, че не съжалявам нито за миг за всичко което се случи. Въпреки всичко станало аз винаги ще съм й благодарен- без да усети тя ми дари най красивият дар, който човек може да получи- познах истинската любов, макар и несподелена.. Но дали е достатъчно,дали занапред мога да живея само с тази несподелена любов, или трябва да направя още нещо.. да опитам за пореден път да се опитам да спечеля сърцето й, макар явно да няма смисъл. Объркан съм и незнам на къде да поема.
Сърцето ми казва да се боря за любовта,докато има и най-малката искрица живот в него, разума казва друго.. казва да не преследвам копнежа си, да изоставя нереалният си копнец по топлота и светлина, да се върна в студената реалност.
Но каквото и да стане аз знам,винаги в себе си ще Я обичам, независимо какъв е изходът.
Какъв съвет бихте ми дали, какво да правя,ако има изобщо какво да се прави.. И това е от мене, стана дългичко май..дано не съм в отегчил.
Всичко хубаво и успех на всички ви.

Още една Несподелена Любов