Когато е прекалено късно...

От 89 коментара0/5

Чувството на вина в мен ме изяжда, чувство че аз пропилях живота си търсейки нещо, което е било толкова близко до мен, а аз бях сляпа за него.
Чувството на вина в мен ме изяжда, чувство че аз пропилях живота си търсейки нещо, което е било толкова близко до мен, а аз бях сляпа за него.

Не знам дали ще го видя отново, кога…? Нищо не знам, сам о че го обичам. С цялото си сърце, с цялото си същество. Толкова много години ми трябваха, за да осъзная, че той е бил мъжът за мен. Не знам от къде да започна. За първи път сме били заедно, когато сме се родили с един ден разлика в едно и също отделение.

На 15 години се срещнахме отново и той се влюби в мен. Аз бях първата му и голямата му любов по негови думи.

Да бях… Господи каква глупачка съм била! Моля се да ми прости, моля се Господ да ми прости, че бях толкова години сляпа. Тогава едва на 15 аз не му отвърнах на чистите чувства и го нараних.

След 9 год. животът ни се преплети отново. Той не ме беше забравил. Бяхме заедно този път като мъж и жена, а не като две деца. Той ме обичаше, гледаше как спя, седнал на пода в тихата стая, галеше лицето ми, шептеше „обичам те”, стискаше ръката ми, а аз…аз сякаш колкото повече ме стискаше толкова повече бягах.

Аз бях приключила тежка 5 год връзка и мъкнех стари рани. И го нараних отново. Взех чистото му сърце в дланите си и го смачках, стъпках го. Косата му буквално побеля от мен, от болка. Моли ми се, каза ми, че един ден ако има семейство, деца и искам да съм с него ще зарежи всичко за мен. А аз продължих без него.

За втори път му разбих сърцето.

Мина се още една година. Година, в която бях с друг човек след него. Мъж, който не си заслужаваше и след като ми изневери и се разделихме един ден аз осъзнах…чак тогава аз глупачката осъзнах, че не ме боли за този човек, а за мъжът, който една година не съм виждала. Осъзнах, че ми липсва в живота ми, че без него нищо няма смисъл. Потърсих го, плаках, молих се за прошка, той ме взе в ръцете си и ми каза, че два пъти съм го смазала и не може да позволи това да се случи отново.

Целуваше ме, но знаех, че нещо е умряло в него. Каза ми :”Сега можеше да имаме семейство и деца, знаеш ли?” А аз плачех и знаех, че нямам право на него. Знаех, че има право и че не го заслужавам, че е късно. Шест месеца се виждахме от време на време. Искаше време и аз му го дадох докато един ден реших, че той никога няма да забрави, въпреки че ми даде прошката си. Отдръпнах се. Заминах далеч. Никога не спряхме контакт. Честитихме си рождени дни, Коледа…но аз не го забравих. Знам, че и той мен. Минаха така 3 години, през които и двамата създадохме връзки.

Една вечер си писахме по-различно от друг път. Накара ме да си спомня неща, от които ме боли да си спомням. Мигове и моменти, които не мога да забравя. Казах му, че ще се прибирам и ако иска да се видим, макар той да живееше в друг град, далеч от родния ми град. И той дойде.

Излязахме, говорихме си, пихме. Отидохме на караоке. В малките часове пуснаха James Blunt – Goodbye my lover и аз не издържах. Както се смеех цяла вечер, така за миг очите ми се напълниха със сълзи, защото усещах, че това може би е последният път, когато го виждам. Той ме хвана и ме дръпна в обятията си, а аз го стиснах толкова силно, че не знам дали не го е заболяло. Исках да се излея в него. Стояхме прегърнати така, стиснати един в друг без да кажем нищо, със затворени очи. После леко докоснахме лицата си, усетих дъха му върху кожата си и последва най-страстната, най-силната целувка…вулкан от емоции. Цялата треперех.

Излязахме, държахме се за ръка, спирахме като хлапаци под дъжда и се целувахме. След толкова години за първи път отново усетих, че съм жива, позволих да чувствам, да обичам. След като бях си казала, че за мен любовта е свършила.

Прекарах 3 прекрасни дни и днес той си тръгна. Стоя и си мисля дали ще го видя някога пак? Може би това е последният път когато усещам сърцето си пълно. Ще кажете, че това е временно, но аз го знам, знам че няма да обикна друг, не искам друг, не търся друг.

Ако можех само да му кажа, но какво да му кажа като думите са малко, а чувството на вина в мен ме изяжда, чувство че аз пропилях живота си търсейки нещо, което е било толкова близко до мен, а аз бях сляпа за него. Знам, че той мисли, че съм объркана и няма да ми повярва.

Искам да е до мен, за да му кажа : Обичам те. Искам да се видя в бяло само до теб, до никой друг. Искам да родя детето ти. Искам да се събуждам и да усещам твоя аромат. Искам те всеки ден, до последния ден. Обичам те толкова много, че ме боли, но съм и щастлива, че те видях, че отново създадохме мигове, които никога няма да забравя. Знам, че може да не те видя отново.

Искам да знаеш, че никога няма да те забравя, че всеки път когато погледна звездите на другия край на света ще те нося в душата си. Ти ще си бащата на неродените ми никога деца. Ти ще си мъжът в сърцето ми. Искам да си щастлив, дори и да не си с мен, защото ти го заслужаваш. Благодаря ти за всеки миг, за всеки път, когато ме накара да се почувствам специална.

Благодаря, че ми даде толкова любов и ако любовта ти е в миналото аз ще я намеря и ще си я запазя за цял живот, ще си я нося дълбоко в мен и никога няма да те забравя и да спра да се моля да си добре, да си щастлив.”

Но единственото, което можах да напиша беше : „Благодаря за прекрасните три дена. Никога няма да ги забравя”.

89 коментарaДобави коментар »

Авторката

От Авторката16.09.2015, 19:20 ч.

Ние последните 4 год. сме се видяли 3 пъти, като 2 год сега не бяхме се виждали последно и явно не сме се забравили взаимно. Аз често се сещах за него. Да чувствата ми замряха малко, но бяха там и когато го видях това лято...

Виж всички коментари за "Когато е прекалено късно...".

Още истории от "Интимно"

Тройка - край на любовта?

Тройка - край на любовта?

Здравейте, скъпи госпожи от този вълшебен сайт! Аз съм госпожица на 21 години и...

Едно момиче, което не обича да се самозадоволява

Едно момиче, което не обича да се самозадоволява

Здравейте:)Аз съм на 28 години и имам приятел от 3 години. И имам много странни...

Много съм притеснена

Много съм притеснена

Здравейте! Моята история може да ви се стори странна,но моля ви ако някой е имал...